От Еразъм до първото работно място в България
7 ное 2024 • 2 мин четене
Какво е да си студент в Литва?
Възможностите за учене в чужбина са многобройни, като през последните години програми като Еразъм+ предлагат на студентите шанс да разширят културните си хоризонти, да придобият нови знания и да опознаят нови държави. Заминаването на студентски обмен е едно от най-вълнуващите решения, които един млад човек може да предприеме. Когато за първи път научих, че съм приета по програма за обмен и ще прекарам два семестъра в Литва, бях развълнувана, но и изпълнена със страх. Мисълта за ново място, различна култура и всички предизвикателства, които идват при напускането на родното място, пораждаше много неизвестни относно какво да очаквам, премествaйки живота си на ново място.
Първи впечатления?
Литва е малка, но културно богата държава. Първото нещо, което ми направи впечатление, беше колко близка като култура, но същевременно далечна е от нас. Празниците ни са много сходни, но езикът им е стар и произхожда от латински, което го прави много труден за научаване.
Пример: „Благодаря“ на литовски се изписва ”ačiū” и се произнася като „Аchoo”.
Хората от по-младото поколение владееха английски, докато по-възрастните хора владееха основно руски като втори език. Архитектурата е разнообразна – от готическа до панелните сгради, които познаваме до болка. Усещането беше сякаш не съм напускала страната. Климатът беше друг фактор – като човек, свикнал на топлия морски климат, тръгнах неподготвена за -10 градуса. Резултатът бе няколко огромни пакета зимни дрехи, които пропътуваха 2000 км, за да се приспособя там.
Какви са предизвикателствата?
Имаше моменти на тъга и носталгия – липсата на семейство и роден език понякога бяха истински трудни за преодоляване. Чувството на самота беше силно, особено в началото, когато всичко ми беше ново и чуждо. След определен период стана много по-лесно и успях да свикна, но отново част от мен броеше дните до завръщането в България.
Как се разви моят кариерен път?
Върнах се от обмена в България в края на втори курс и започнах да търся стажове. Отне ми дълъг период на търсене на стажове, докато учех. Осъзнах, че университетите са средство, което ни ориентира в дадена посока, но не дават директен билет за реалния работен свят. Впоследствие стартирах в малка фирма, която ми даде инструментите да бъда успешна, както и ментор, който ми показа естеството на работата и тънкостите в сферата на подбор на кадри.Вярвам, че ученето, било то тук или навън, дава един малък тласък, но от нас зависи да предприемем действия.