Топ девет от живота на един учител на селo

Категории: Блог, Истории | Публикувано на 20 март 2018

За умението да цепиш дърва, срещите с авлига и преподаването на ученици, които имат най-голяма нужда от подкрепа, разказват Деница Москова и Иглика Атанасова

 

Ако си мислите, че животът на един учител на село е тежък и мъчителен, ако си мислите, че скуката там ще ви е постоянен спътник – тази статия ще ви опровергае. В продължение на две години Деница Москова и Иглика Атанасова живяха и работиха като учителки в село Орешене, община Ябланица. Иги преподаваше сутрин английски език, а Дени следобед беше възпитател в занималнята на първи и след това – на втори клас. Животът им на село идва след години опит в съвсем друга среда – Иглика завършва геология в САЩ, където се занимава и с научна работа, а Деница се дипломира във Философския факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и работи като редактор в студентския вестник.

Селата Добревци (на преден план) и Орешене на хълма отсреща (в далечината)

 

Работата на Дени и Иги в Орешене беше част от участието им в програмата за професионално и лидерско развитие на фондация „Заедно в час“ – неправителствена организация, която обучава и подкрепя способни хора от различни сфери да бъдат учители в училища, в които учениците имат най-голяма нужда от подкрепа. Мисията на „Заедно в час“ е всяко дете в България да получи качествено образование – независимо кое училище посещава, в кое населено място живее и какви са финансовите възможности на неговите родители.

Ето ги и деветте топ причини на Иглика и Деница защо вълнуващото приключение “Учител на село” си заслужава. Ако пък нямате нужда от убеждаване и вече сте на прага на тази животопроменяща стъпка, в края на статията ще откриете няколко полезни съвета – от това кога да подготвите дървата за зимата до времето за сладки приказки със съселяните.

 

  1. Училище под носа

 

Имате първи час? Няма проблем – училището се намира на 5 минути пеша и при стройна организация, минимално вложени усилия в разкрасяване, хапване за по път и термо чаша с чай/ кафе, имате около 30 минути повече сън от колегите си учители в по-големите населени места. Да живее сънят!

 

  1. Ученици под носа

 

Ако:

  • имате нужда от извънкласно време с учениците;
  • ви трябват декларации за родителско съгласие за някое пътуване или състезание;
  • искате да се срещнете с родител на четири очи;
  • учениците скитосват из селото, когато трябва да са в час;

достатъчно е да отворите прозореца или да направите няколко крачки из селото, за да помолите учениците да дойдат на място и да си свършите работата.

 

Ако пък не знаете къде живее конкретен ученик, е достатъчно да попитате първия човек, когото видите по улицата – в повечето случаи са толкова любезни, че дори ще ви отведат до къщата на детето.

 

Може би пък ви предстои пътуване извън селото с ученици по някакъв повод (конференция, състезание и т.н.)? Отново – няма начин да закъснеете, защото сте се унесли в някакво занимание. Освен това, учениците ще започнат да ви напомнят поне 1 час преди да тръгне на автобуса, като крещят под прозореца ви: “Госпожооооо, ще тръгваме ли вече?”

 

  1. Едно с природата

 

На село имахме привилегията да разполагаме с огромен двор и всякакви овошки, чиито плодове да берем през пролетта (заслугата е изцяло на нашия хазяин, който беше така любезен да ни позволи да се възползваме от тези удоволствия).

 

Ако пък сте естествоизпитател/ орнитолог по душа, животът на село е точно животът за вас. Животинските видове, с които сме имали близка среща (с някои буквално), са:

  • Кон: най-често срещаният вид в селото (след бездомните кучета и котки, които няма нужда да споменаваме); любим вид на ученици – малки и големи; голямо събитие е, когато на някоя кобила й се роди конче
  • Кукумявка: за нас срещата с кукумявката беше радостна и вълнуваща. За всички в селото – лоша поличба.
  • Фазан: пътувайки между селата, редовно ги срещахме по пътищата;
  • Авлига: уникално красива птица; много рядко сме я засичали, но винаги е било изключително вълнуващо;
  • Гущер: обичат да се сливат с цветовете на завивките, особено с калъфките на възглавниците;
  • Скорпиони;
  • Дива котка: за съжаление срещата с този вид беше еднократна и фатална за котката; важно е на село и особено нощем, да карате бавно, защото много често изскачат животинки.

 

 

 

 

 

 

 

 

  1. Умения за цял живот.

В Орешене се отоплявахме с печки и ако първата година трябваше да се научим само да си ги палим, втората ни се наложи да се научим как да си цепим дървата. Научихме се да си чистим и кюнците на печките.

Друго ценно умение, което придобихме през двете години на село, бе умението да сменяме крушки, което не бяхме правили – до момента, в който в рамките на по-малко от месец се наложи да сменим няколко крушки заради остарялата ни електрическа инсталация.

 

  1. Съседска подкрепа и помощ

 

Малкото село е малка сплотена общност, в която хората разчитат много едни на други. Един от много примери, в които сме разчитали на помощта на хора от селото, беше през първата ни зима в Орешене. Тогава бяха замръзнали тръбите в къщата и един родител се отзова с горелка и ги размрази.

 

  1. Пазар на вересия

 

В Орешене нямаше банкомат и най-близкият беше в Златна Панега на 8 км от нас. Но за малки суми, след като запишат името ти и сумата в “тетрадката” и при условие, че се издължиш скоро след това, в двата селски магазина можехме да пазаруваме на вересия.

 

  1. Спорт сред природата

 

Това, че няма фитнес наблизо не беше проблем. Достатъчно беше да си обуеш маратонки, за да побягаш навън или да покараш колело. Природата около Орешене предлагаше незаменими спортни изживявания. А също така има достатъчно възможност и за “селски фитнес” –  цепене на дърва, варосване на дръвчета, метене на огромен двор…

 

 

  1. Четири сезона гледки, залези и изгреви

 

Само ще илюстрираме:

 

 

  1. Виждате познатите ви светове с нови очи

 

Няма нищо по-вълнуващо от това да се качиш на асансьор с деца, които никога не са се качвали в такъв. Или да прекарате 10 минути в опити да ги изкарате от бензиностанцията, защото си сушат ръцете – отново и отново на онова странно устройство. А когато наближите тунел по магистралата, една малка ръчичка да те придърпа и първокласникът да ти каже: “Госпожо, никога не съм влизала в тунел, много се вълнувам”. Или пък да ти обърнат внимание, че липите пред Народния театър си имат бая цвят, който ако продадеш може да ти докара доста приход. Или пък да посетиш познати градове, в които те никога не са стъпвали. Или пък да заведеш учениците на първата им конференция, първото посещение на музей, първото им състезание по роботика, да ги срещнеш с чужденци…

 

Ако нямате нужда от повече убеждаване, ето няколко полезни съвета, в случай, че сте на прага да заживеете на село.

 

  1. Намерете си съквартирант, с когото да споделяте и славните, и тежките моменти 
  2. Снабдете се с дърва още през лятото, за да могат да изсъхнат до зимата и да не прекарвате часове пред печката в опити да я запалите.
  3. Спирайте водата през зимата, за да не ви замръзнат тръбите. (Бележка: дори това понякога не може да ви гарантира, че няма да замръзнат).
  4. Ако планирате да останете за няколко дни през зимната ваканция на село, но нямате личен автомобил (а и да имате), уверете се, че имате достатъчно храна и вода и лекарства (в нашия случай най-близката аптека беше на 8 км в Ябланица), за да може да изкарате няколко дни в случай, че затворят пътищата към селото и не могат да заредят магазините.
  5. Не оставяйте храна на открито в кухнята – има голям шанс да се завъди някоя гадинка (съсел или плъх), която да се нагости със запасите ви.
  6. Ставайте 15 мин. по-рано (нали ги спестявате от път до училището), отделете си време да се насладите с чаша кафе/ чай на просторните ширини, свежия въздух и красивите гледки, които ви обграждат – ще усещате липсата им след време;
  7. Тръгвайки за училище, се подгответе да се спрете поне няколко пъти, за да поздравите съселяните, поговорите с родител или да съберете ученици, които не са в час;
  8. Влизайки в училище, се пригответе да получите неочаквани прегръдки (често пъти и в гръб) – децата от малките населени места са много любвеобилни.

 

До 10 април на apply.zaednovchas.bg “Заедно в час” приема кандидатури за новия випуск вдъхновяващи учители в програмата на организацията, които да разширят кръгозора на учениците и да им помогнат да постигнат целите си. „Заедно в час“ работи с училища в 12 региона на страната, а повече можете да прочетете на www.zaednovchas.bg.

“Заедно в час” е създадена по инициатива и с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“ и е част от глобалната мрежа Teach For All Global. 

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com