Лазар Радков – има два пътя – любов или страх

Категории: Успешни кариери, | Публикувано на 6 юни 2017

Лазар Радков е собственик на клуб за персонално трениране, където помага на хората да тренират ефективно и да се хранят разумно.

Какво работиш и защо се занимаваш именно с това?

 

Имам клуб за персонално трениране. Най-общо казано – с екипа ми учим хората как да тренират ефективно и безопасно и как да се хранят осъзнато и разумно и им помагаме да подобрят здравето и кондицията, да подобрят начина, по който изглеждат и този, по който се чувстват .. и ако нещо ги боли (гръб, кръст, врат, колене и т.н.) – да спре да ги боли.

Правя го, защото спортът и храненето винаги са ми били много интересни.
Правя го, защото обичам да помага на хората да си помогнат сами.
Правя го, защото искам да живея в един по-добър свят и вярвам, за това е отговорен всеки един от нас с всеки свой избор и всяко свое действие.

 

Какво си учил и къде? Как ученето ти помогна да стигнеш където си днес?

 

Първоначално следвах General Engineering Science в TUHH – Технически университет Hamburg-Harburg,

Малко преди да го завърша осъзнах, че не е моето. След това се преместих да уча Нутриционистика, изкарах няколко треньорски курса и … вече над десет годни го практикувам професионално, че и колеги си обучавам.

Предприемаческият дух и свободолюбието си ги имам по наследство от родителите си и смятам, че те са изиграли немалка роля да съм на мястото, на което съм в момента.

От техническото си образование взех много. Благодарение на механиките, които учих, виждам всички упражнение като сбор от сили, действащи в различни посоки, виждам опорните точки, виждам моментите и въртящите сили, реакцията на опората и т.н.

От хуманитарното си образование мога да отлича един единствен професор. Името му вече не помня, но това, което научих благодарение на него, е безценно. Той не ни прочете нито една лекция за целия период, през който ни водеше. Наместо това всяка седмица ни разделяше на групи, задаваше тема на всяка група и нашата задача беше да подготвим: доклад, презентация и дегустация за петък сутрин. Човекът бе на разположение по всяко време, когато имахме нужда от него … но само ако ние го потърсим. Помагаше ни много, когато го попитахме за нещо, но не ни даваше готови отговори – само ни насочваше.

И въпреки че не ни прочете нито една лекция, осем седмици по-късно всички почти без изключение презентирахме (почти) като Стив Джобс, знаехме къде и как да търсим информация, знаехме как да подбираме източниците си, знаехме как да представяме тази информация кратко, точно и ясно в писмен вид, знаехме как да работим в екип (или поне повече, отколкото в началото).

 

Кой е човекът, който те е вдъхновил най-много за избора ти на кариера?

 

Нямам абсолютно никаква идея. Преди време установих, че като цяло съм човек, който супер много се самомотивира.

Но знам кой е човекът, който ми помогна да разбера, че инженерното образование не е за мен, и заради когото напуснах техническия университет. Това е Стивън Кови и неговата книга „Седемте навика на високоефективните хора“. Препоръчвам я на всички, които искат да бъдат по-ефективни и да опознаят по-добре самите себе си.

 

Коя е най-голямата грешка която си допускал и какво научи от нея?

 

Най-голямата … от коя най-голяма да започна?

Правил съм МНОГО на брой големи грешки и още повече малки. Това, между другото, е любим мой въпрос, който обичам да задавам на лектори по обучения. Но може би една от най-големите, които съм правил, е да взема решение на база страх да не изпусна дадена възможност. Нали знаете, че българите имаме два основни страха: „Да не настинем и да не се минем!“

Е, преди време се сдружих с един човек, не защото го чувствах за правилно и защото беше оптимално и ми резонираше, а защото не исках да изпусна всички потенциални възможности, които евентуалното ни партньорство предлагаше. Възможностите си останаха евентуални, а на мен цялата работа ми костваше много нерви и много пари (да, обикновено това са двете валути, с които плащаме уроците в училището на Живота )

И моят извод от цялата работа беше, че във всеки един момент имаме избор между два пътя – Любов или Страх. Винаги избираме нещо от Любов към нас самите и от Любов към живота или от Страх да не стане нещо. В онзи случай аз направих избор от Страх да не пропусна разни теоретични възможности. И това изобщо не е бил първият път, когато съм се прецаквал по подобен начин. Просто беше първият път, когато осъзнах механизма.

Но в живота е така, повтаряме едно и съща грешка, докато не получим прозрение. Евентуално.

 

Какво правиш, когато не си на работа?

 

Т.е. когато спя? От няколко години нямам работно време и единственото, което правя е да мисля как да развивам бизнеса си и след това да превръщам мислите си в действия. Мозъкът ми работи (почти) през цялото време, имам повече идеи, отколкото налично време и хора, с които да ги реализирам.

И все пак, когато успея да надвия работохолизма си – имам свободата да разполагам с времето си почти напълно (разбира се, като се съобразявам с жена ми и сина ми) и освен да тренирам – нещо, което правя за здраве и удоволствие – обичам да се виждам с приятели, да се запознавам с нови приятни хора, имащи дълбочина.

Обичам да водя задълбочени разговори, обичам и да си приказвам глупости с приятели. Харесва ми да стрелям. Обичам периодично да уча нови неща. Наскоро почнах да ходя на барабани. Преди време танцувах редовно Кизомба. Обичам да чета – вчера оставих 100тина лева на Славейков.

 

Къде искаш да стигнеш след 10 години?

 

Вярвам, че изобщо не бих могъл да си представя света след 10 години, камо ли да си представя аз къде искам да отида. Но мога да кажа със сигурност няколко неща – след десет години бих искал да продължавам да следвам принципите, които следвам и в момента:

да се занимавам с и да работя само неща, които ми носят удоволствие и удовлетворение
да работя с хора (колеги), с които ми е приятно и забавно
да работя с хора (клиенти), които са осъзнати и се забавляват с неща, които правят (около 95% от клиентите ни в момента)
да продължа да давам и да създавам СТОЙНОСТ
да продължа да се уча постоянно
Надявам се да не започна да се занимавам с политика и затова се старая да се компрометирам максимално в момента. Това е шега, разбира се, макар и само частично.

Искам до десет години да съм повлиял на представителна извадка от хора да се грижат по-добре за тялото си и за здравето си. И затова сега започвам една инициатива, която се казва: „Помогни ми да мотивираме ЗАЕДНО 1 000 000 Българи да тренират 30 дни всеки ден!“ Хвърли едно око на #30за30

 

Какво би посъветвал тези, които сега започват кариерата си?

 

Открийте какво ви е на сърце и станете МНОГО добри в него.
Старайте се да давате стойности и полезност на хората и на света около себе си.
Научете се да продавате добре себе си, уменията и продуктите си.
Поставяйте себе си винаги на първо място.
И помнете – във всеки момент имате два пътя пред себе си – Любов или Страх.

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com