Кирил Петков: Дайте да обединим мозъците на България

Категории: Истории, Успешни кариери | Публикувано на 19 January 2018

Статията е публикувана от Svobodni.bg

     ВИЗИЯТА НА КИРИЛ ПЕТКОВ
  •  Да създадем повече бизнеси, които да успяват на световните пазари, вместо да усвояват бюджетни средства тук.
  •  Да използваме потенциала на нашите млади учени за създаване на иновации, като основен фактор на  конкурентоспособност, вместо да разчитаме на ниските заплати.
  •  Да осъзнаем, че дългосрочно човешкият ресурс е най-важен за една успешна развиваща се икономика и без  сериозни инвестиции в образованието и науката няма как да успяваме на световните пазари.

Колкото и да обичам България, колкото и да се чувствам у дома и хората да ми стават все по-близки, а народопсихологията все по-разбираема, давам си сметка, че много от хората, с които общувам, са по-различни от мен. Друга култура или изцяло друга планета – настроението зависи от това, с кого съм се срещнал през деня.

Може би цялата тази лудост, да обикалям България в търсене на моите Свободни, освен като начинание да намеря съмишленици, личности с примери за развитие на българския потенциал, е също така и опит да намеря приятели и себеподобни хора, в които припознавам част от културата и ценностите, на които ме учиха като дете.

Кирил Петков е един от най-ясните примери напоследък. Той много ми прилича на децата, с които съм общувал като малък. С отворен и честен поглед към света. Истински вярващ, че “the sky is the limit”. Уважава и оценява труда и успеха на другия. Винаги много положително настроен и готов да помага. Не особено заинтересован за външния си облик. Мечтател, вярващ в иновативни идеи, които и самият той измисля постоянно – Кирил има успешен бизнес с нов пробиотик, извлечен от цвят на старопланинско кокиче.

Много мога да пиша за Кирил. Да разкажа, че през свободното си време преподава икономика и бизнес в Софийския Университет на най-талантливите студенти в България. Че започва нов проект в Биологическия факултет  – до 2 години трябва да има модерно-оборудвани лаборатории, за да може да организира “мастер-клас” за най-талантливите млади инженери на България.

За мен, Кирил е изключителен пример за бъдещето на българския бизнес. Трябват ни хора, които не само дърпат каруцата в икономически план, но които разбират, че имат и отговорност към обществото. На всички ни е известно, че  именно това е особено дефицитно качество сред новия български елит.  Имаме още много път да извървим в тази посока…

Но може би гледам прекалено философски към нещата. Когато се прибрах от интервюто с Кирил и съпругата ми взе камерата да види, къде съм бил през деня, тя възкликна: “Ехаа! Джон Траволта си снимал!”

На някои хора просто им е писано да им върви по вода…

Патрик Смитьойс.

В НЯКОЛКО РЕДА

Кирил Петков е роден през 1980г. в гр. Пловдив. Завършил е магистратура в Харвардския университет и е в топ 10 на неговия випуск, работил с проф. Майкъл Портър в изработване на секторни политики за икономически растеж. Той е изпълнителен директор на ПроВиотик АД, българска фирма, която успява да се реализира успешно на американския, европейския и азиатския пазар, чрез създаване на иновативни био продукти в координация с български и световни учени.  Световни издания като The Wall Street Journal пишат за успеха на фирмата, а учените в екипа на разработваните продукти включват и нобелови лауреати по медицина като проф. Бери Маршал.

Кирил е един от тримата основатели на Харвардската програма в Софийския университет, през която минават годишно 60 студента, избрани между 400 кандидата от всички университети на страната. Той и останалите преподаватели обучават доброволци в програмата и лично финансират ежегодните им разходи към Харвард, така че най-добрите български студенти да могат да посещават програмата, без да се изисква допълнително заплащане от тях.  Кирил членува в гражданските движения MoveBG и “Да Запазим Корал”, където заедно с други свои сподвижници помогнаха да се промени Законът за черноморското крайбрежие, с цел запазване на природата на трите плажа – Корал, Иракли и Карадере.

Женен, с три деца.  В свободното си време се занимава с кайтсърф, сноуборд и парапланеризъм.

 

Рядко срещам човек, който има такава аура от ентусиазъм и позитивизъм. Къде ти е контактът? Къде зареждаш батерията? Често тръгвам от вкъщи като теб, но вече на втория светофар моята глава вече е празна за деня… Това искам да те питам. Откъде черпиш енергията и вдъхновението си и как обстановката, в която живеем не ти изпива цялата тази енергия?

Интересното е за мен, че като вървя по улиците и виждам всякакви нередности и дупки в асфалта, реално виждам повече потенциал за подобряване, отколкото нерешими проблеми. Колкото и странно да звучи, това ме подбужда да правя нещата, които правя, защото вярвам, че България може да бъде много по-напред. Сегашната ситуация, само ме мотивира, да се опитам да бъда част от реализирането на този потенциал.

От чисто ежедневна гледна точка, мястото от което се зареждам най-много, е Природата и тя ми дава почивка на мисълта.

Откъде ти хрумна да правиш пробиотици и че има нещо ценно в кокичетата? Поне така прочетох на опаковката.

Вярвам, че когато човек търси да развие успешен бизнес, това се случва много по-лесно, ако има реални фактори за конкурентоспособност в местната среда.

Или трябва да има нещо специфично, което се намира само в България, или българските клиенти трябва да изискват повече, отколкото световните клиенти в дадена сфера, или съществуващите бизнеси в дадена индустрия трябва вече да показват успехи на световните пазари.

В индустрията с българските закваски за кисело мляко ги има всичките тези условия, взети заедно. От една страна, в България киселото мляко се прави от 4 000 години и имаме над 2 000 щама лактобацилус булгарикус. От друга страна, всеки българин има силно мнение какво е за него хубавото кисело мляко. И от третата страна, всички български фирми, които са в тази индустрия работят, главно за износ.

Моята задача беше да измисля иновация в тази индустрия, в която има всички предпоставки, за да създам продукт, който да е уникален и да може да бъде конкурентоспособен на световните  пазари. Ето така стигнах до идеята за единствения лактобацилус булгарикус, който  е изолиран от цвят на планинско кокиче и се развива по-добре в морковен сок, отколкото в мляко. Така ние станахме единственият производител на биовегански пробиотик в света.

Всъщност, лактобацилус не е млечна бактерия…

Реално, повечето от тези добри бактерии могат да се изолират от различни цветя. Ако човек се вслуша в традиционните рецепти за правене на кисело мляко в различните региони на България, ще види, че повечето първозакваски включват хвърляне на различни видове цветя в топлото мляко. Например, около Приморско обичайната рецепта за заквасване, когато човека няма достъп до лъжичка кисело мляко, е използването на ябълков цвят. В Софийско има рецепта за ползване на дюлев цвят. А в Годеч дори хвърлят мравки в топлото мляко за първоначална закваска. Като най-вероятно тези мравки, се пренесли бактерията от растенията, по които са лазили. Разбира се, в днешно време, повече от тези рецепти са изгубени и хората са съхранили единствения начин да заквасват своето кисело мляко само с лъжичка от друго кисело мляко.

Но уникалността на лактобацилус булгарикус е в това, че може да се намери в много растения в България.

Вярно ли е, че Опра Уинфри пие твоите хапчета с българската бактерия? Подозирам, че по-голямата част от вашата продукция е за износ, нали?

Абсолютно. 95% от нашите продажби са извън България. А Опра не само пие Провиотик, а даже и го промоцира в своето списание, като един от 20-те най-обичани от нея продукти. Като интересното е, че за тази възхитителна реклама, тя не ни поиска да платим и цент. Тя просто един ден влезе в един от магазините в Манхатън, в който продаваме и сама си го закупи. Може да го наречем и късмет, но същото се случи и с тенисиста Новак Джокович, който е веган и бе впечатлен, че може да си вземе биовегански пробиотик, а като такъв нашият е единственият  в света.

Продуктът ти е био, веган и 100% естествен, това го разбрах. Подозирам, че себестойността на продукта не е малка. Не си като Nike – buycheapsellexpensivе, но някак си стратегията ти е много успешна. Какъв е бизнес моделът?

Различна е стратегията от тази на Nike, защото себестойността на нашия продукт е доста висока. Ние използваме само биоморкови, които са скъпи и не слагаме никакви изкуствени съставки, които биха понижили цената на продукта. За това сме с едни от най-високите продажбени цени в този сегмент. Така че, използвайки твоите думи ние сме „buy expensivе, sell expensivе“. Но пък мога да предявя претенции, че се нареждаме сред най-качествените продукти в световен мащаб и създаваме продукт, който с кеф си го давам на моите деца да го пият.

Пътят на България е иновативният бизнес. Няма да те питам – знам, че така мислиш. Но засега бизнесът тук се крепи най вече на бетон, тухли, асфалт, фуражно жито и туристи с тесен бюджет. Как да обърнем посоката?

Смятам, че най-добрият начин да се обърне посоката е, като почнем да създаваме бизнеси на базата на иновации които са успешни и те да служат за пример на другите предприемачи. Осъзнах, че този подход води до успешни резултати. Това за мен е много по-добър начин, отколкото само да се теоретизира на думи.

В свободното си време преподаваш в Софийския университет. Всеки вторник водиш лекции на английски език по интересни теми, свързани с бизнеса и икономиката, за най-добрите студенти в страната. Преди месец ходих да видя за какво става въпрос. Падна ми шапката. Имаше и правостоящи… Откъде този невероятен интерес?

Всяка година, ние избираме 60 човека от около 400 кандидата. Тези хора са много мотивирани, талантливи и положително заредени. Те са тези които правят атмосферата в нашата класна стая уникална. И те са тези, които успяват да създадат такъв голям интерес за всеки следващ випуск.

Лекцията на Кирил Петков в Софийския Университет, ноември, 2017г. Снимка: Тихомира Методиева – Тихич.

Колко години вече го правиш? Откога преподаваш в Софийския университет?

Ние започнахме нашата програма преди 10 години.

Значи голяма част от най-умните млади икономисти в страната са минали през твоите класове. Поддържаш ли връзка с тях? Те са много важен контингент.

Да, всеки първи четвъртък на месеца ние се събираме с наши настоящи и бивши студенти, които са в София, на чаша бира или вино след работа. Оказва се, че тази традиция е много стабилна във времето, защото е голямо удоволствие човек да прекара споделено време в такава компания. И по този приятен начин си запазваме връзката с тях, но още по-важно е, че те запазват координацията между тях си.

Имаме страхотни учени в България и призовавам да обединим мозъците на България. Мога да обединявам хора, които имат потенциал. Ако искаме силна България, трябва да се замислим къде са ни силните продукти, които са чисто български, да направим координация и да бием външния пазар.

Онзи ден ми спомена за новия проект в Биологическия факултет на Университета. Можеш ли да разкажеш малко повече?

Много съм щастлив, че тази година ще изградим първия център за приложни изследвания и иновации в природните науки. Ще бъде място, където студентите по биология, физика, химия ще се събират и ще създават мултидисциплинарни иновации. Оказва се, че много от новите технологии, за да бъдат успешни, трябва да включват повече от една научна дисциплина. Надявам се, че този нов център ще бъде точно това средище, което ще позволява тази координация да се случва. Тук е мястото да кажа, че нашата компания ще финансира само 50% от средствата, а фондация „Америка за България“ ще дари останалите средства. Университетът  и студентите ще получат този център, без да се похарчи дори един лев от държавната хазна или от бюджета на учебното заведение.

Лекция на Кирил Петков в Софийския Университет, ноември, 2017г. Снимка: Тихомира Методиева – Тихич

Често се говори за българите в чужбина. Какво правят и могат да направят за България е тема за дълъг разговор, но първата стъпка е да накараме много от тях да се върнат. Разбрах, че този въпрос е като кокошката и яйцето: Дали ще се върнат, когато нещата тук се оправят или трябва те първо да дойдат и тогава нещата в България ще се оправят… Ти ги знаеш българите в САЩ по-добре от мен. Какво трябва да се случи тук, за да ги накараме да се приберат в България?

Първо, за да помага на родината си, не е наложително човек да се върне в България. Пример за това, е професор Фичорова от Харвард, която е готова във всеки един момент да дари от своята енергия за български каузи, както и да помогне на всеки българин, който я е помолил за нещо в Бостън. Тя, например, и без да се прибира, ще ни помогне да афилираме новия ни център с Harvard Medical School. И така, в България ще бъде единственият център в Европа, свързан с този престижен университет.

Разбира се, ако успеем да върнем част от българите от чужбина отново в България, това би било отлично. Но трябва да сме реалисти, че за да се случи това, трябва да имаме български компании, готови да плащат европейски заплати. Тези бизнеси трябва да имат много висока добавена стойност и стабилен растеж. За мен това е предпоставката за започване на един позитивен цикъл за връщането на нашите мозъци обратно в България.

А за този предприемчив дух? Знам, че това е дарба или ген, ако щеш. Много хора нямат достатъчно доверие или вяра в себе си. Кой знае колко скрити лимонки има. Какво да направим за да стимулираме предприемаческия дух в България? Може ли правителството да играе важна роля в този процес?

Най-добрият стимул за създаване на предприемаческа среда според мен са позитивните примери, които не се основават на използване на бюджетни средства или усвояване на държавни пари, а са реални бизнеси, които успяват със собствени сили. Колкото повече такива примери имаме, толкова повече хора ще повярват, че и те могат да бъдат успешни.

Когато се вижда, че в една среда най-печелившите бизнеси са на база на връзки с управляващите и усвояване на държавни поръчки, тогава това допринася предприемаческият дух да бъде заменен с умение за лобизъм. В този смисъл, първата важна роля за държавата е да изчисти максимално корупцията така, че все по-малко примери да има за бизнеси, които се базират на нечестни и непазарни отношения.

Ако държавата допринесе за създаването на координация на българския бизнес за чужди пазари или помага на българските университети да създават кадърни кадри и развиват науката, то тогава ще може да й се признае и стимулираща роля за предприемаческата среда.

Говорейки с теб, осъзнавам отново, че най ценното ти качество, според мен, е това което най-много липсва в България – ентусиазмът. Казват, че ентусиазмът е заразителен. Как да накараме един цял народ, всяка сутрин, докато се разтяга в банята пред огледалото, да си каже: “Today is going to be an awesome day!”

Мисля си, че реално животът не е чак толкова лош в България. И ако всеки се замисли, въпреки проблемите, колко хубави неща може да му се случат в този ден, може да погледне по-позитивно в огледалото. Ако не беше така, нямаше толкова много българи, които живеят в чужбина, да си мечтаят един ден да се върнат обратно, поне за почивка.

Разбира се, има много потенциал България да стане едно от най-прекрасните места за живеене, но отговорността остава реално на всеки един от нас. И колкото по-малко чакаме някой друг да ни оправи, толкова по-близко сме до възможността да изпълним този потенциал. Аз просто вярвам, че един ден това ще стане. Убеден съм!

Кирил, знам че си запален сноубордист, но си и против новите планове за Банско. Темата Пирин е много гореща. Кажи с две думи – може ли да има щастлива и разумна развръзка?

Най-доброто решение беше предложено тези дни от алпиниста Боян Петров, който категорично е ЗА пускането на втори кабинков лифт, но и за цялото запазване на Пирин и нейните гори във вида, в който са в момента. По начина, който той предлага, няма да има опашки пред лифтовете в Банско, но няма и да се прокрадват задкулисните идеи за голямата сеч и строителството в Националния Парк Пирин. Ако правителството наистина иска само втора кабинка, то би трябвало да подкрепи това предложение, което затваря всички други вратички за нерегламентирани действия от страна на Юлен.

Бел. ред: Редакция на решението на МС  от 29 декември, 2017г., която предлага Боян Петров е в таблицата тук:  

Сравнителна таблица на двете предложения: Решение на МС от 29.12.2017 г. и на Предложението на Боян Петров.

Leave a Reply

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com