Гид на новодошлия: Особености на българския трудов пазар

Категории: Блог, Гид на новодошлия | Публикувано на 4 септември 2018

Тази статия е една от темите в Гид на новодошлия – книжка с полезни статии за завръщащи се в България. Можеш да го изтеглиш безплатно тук.

Автор: Боряна Борисова – Консултант човешки ресурси, HRS Bulgaria Payroll Team (Боряна Събева, Иван Тодоров, Марина Бозова, Mоника Воденичарова, Тихомир Кирков)

Да се реализираш в България не е „мисията невъзможна“, дори напротив! Държавата се развива благодарение на смелите умове и находчивите стъпки на всеки един от нас. Тук ще ви запознаем с някои от административните особености на работата в България, които могат да повлияят при взимането на решение за завръщане в България.

 

Видове договори

На практика, трудовият договор е официалният и основен документ, който определя трудовото правоотношение между работодателя и работника. За да не звучи прекалено сложно, нека се запознаем по-практически с видовете трудов договор, кога и защо се сключва съответният вид.

 

  • Безсрочен трудов договор

Това е най-често срещаният вид договор при постъпване на работа. Има начална, но не и крайна дата. Сключва се за неопределено време, тоест не е определен срокът на неговото изпълнение.

 

  • Срочен трудов договор

Този вид договори се сключват само за определен вид работа. Това са случаи на регламентирани взаимоотношения за определен период и вид дейност – проект, краткотрайна работа, при заместване на работник и прочие.

 

  •  Трудов договор за допълнителен труд

Тук може да коментираме два вида договори:

– трудов договор за допълнителен труд при друг работодател – трудовите задължения по този договор се изпълняват извън установеното работно време по основния трудов договор и с разрешение на първия работодател, в случай че се изисква такова;

– трудов договор за допълнителен труд при същия работодател – може да се изпълнява друга длъжност при същия работодател.

 

  • Трудов договор с условие за стажуване

Притежаваш диплома за средно или висше образование и си готов да се впуснеш в дебрите на своята специалност? Но се притесняваш, че нямаш нужния практически опит и познания? Закона задружно с работодателите предоставят възможност на ненавършили 29-годишна възраст ентусиасти да поставят началото на своя трудов стаж по избраната професия или занаят. Времетраенето на договора не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца.

 

  • Граждански договор

Гражданският договор попада в обхвата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за разлика от трудовия договор, който е в обхвата на КТ. Именно оттук идват най–фундаменталните различия между двата типа договори, защото за гражданския договор не важат разпоредбите в КТ. Сключилите граждански договор не могат да се възползват от правата за обезщетения, отпуски, закрила при прекратяване и други. Но за сметка на това те нямат регламентирано работно място и работно време, сами определят интензивността на своята работа. Важното в случая е да завършат отредената им задача в срок. Гражданските договори могат да бъдат много разнообразни като най–разпространени са договорите за изработка и договорите за поръчка.

 

Изпитателен срок по трудов договор

При сключването на трудов договор, често може да видим клауза за изпитване или така наречения изпитателен срок. Главната задача на изпитателния срок е предварително да провери дали страните удовлетворяват изискванията и очакванията си. Изпитателният срок може да се уговори в полза на служителя, в полза на работодателя или в полза и на двете страни, стига те да постигнат съгласие за това (в практиката най-често се среща изпитателният срок да е уговорен в полза на работодателя). Това е възможност за проверка на професионалната, психологическата, физическата и други „годности“ на служителя.

Максималната продължителност на изпитателния срок по трудов договор е 6 месеца. Страните по трудовия договор могат да се договорят и за по-кратък срок на изпитване, но не и за по-дълъг. Важно е да отбележим, че срока на изпитване не тече, когато се намираме в отпуск, болничен или друг вид отсъствие.

След приключване на изпитателния срок, в случай че договорът ни не е прекратен, то той се счита за окончателно сключен.

 

Болнични

На всеки от нас се случва да боледува. В такива случаи може да използваме така наречения болничен. В него можем да излезем по здравословни причини, възникнали при нас самите, но също така и в случаи, когато трябва да гледаме болен член на семейството.

По време на болничен ние получаваме обезщетение. Първите три работни дни от болничния ни се изплащат от работодателя в размер на 70% от дневното ни трудово възнаграждение. Останалите работни дни от болничния ни може да бъдат изплатени от държавата в размер на 80% от брутното ни трудово възнаграждение през последните 18 месеца. За да придобием това право да получим обезщетение от държавата, ние трябва да имаме 6 месеца осигурителен стаж.

Излизането ни в болничен обикновено води до намаляване на паричната сума, която получаваме за месеца, респективно и до намаляване на дължимите осигуровки.

Важно е да знаем, че работодателят трябва да получи или поне да бъде уведомен за болничния лист до два дни от издаването му!

Темата за болничните е много широкообхватна, затова тук засягаме само основната информация. Преди всичко здравето е най-важно, така че дано и болничните да бъдат по-малко.

 

Годишен платен / неплатен отпуск

Всеки от нас, работещ по трудов договор, има право на платен годишен отпуск в не по-малко от 20 работни дни за съответната календарна година. За да използваме тази платена почивка, трябва да получим разрешение и да имаме придобит трудов стаж от 8 месеца, независимо дали при настоящ или бивш работодател. Понякога работодателят има право да ни откаже желания от нас платен отпуск, когато искаме повече от пропорционално полагащия ни се. За малко да забравим да обърнем внимание, че посочените Посочените 20 работни дни са за пълна отработена година.

Ако все пак искаме да почиваме през желания от нас период, може да използваме неплатен отпуск. Използването на неплатения отпуск не зависи от това дали сме изразходили полагащия ни се платен годишен отпуск или от трудовия ни стаж. Това, с което трябва да се съобразим, е дали работодателят ще ни позволи да го използваме.

 

Данъци и осигуровки

При получаване на трудовото ни възнаграждение или хонорар по граждански договор, не бива да забравяме, че той е обложен с „осигуровки и/или данъци“. Общият процент за осигуровки, които плащат работодателят и работникът е около 31% върху брутната заплата на работника. Тези удръжки покриват налозите за нетрудоспособност, болест, майчинство, безработица и пенсионно осигуряване. Съгласно нашето законодателство социалните осигуровки се заплащат задължително.

 

Здравни осигуровки

Когато учим и живеем в чужбина, ние имаме право да не заплащаме здравноосигурителните си вноски в Република България, в случай че не пребиваваме в страната повече от 183 дни и сме подали заявление до ТД на НАП по постоянен адрес. Подаването на заявлението не е обвързано с изискването това да стане преди напускането на страната, като същото може да се подава и след завръщане в Република България. Заявлението може да се подаде лично или чрез упълномощено лице, както и по пощата с обратна разписка.

За съжаление след като сме били толкова време в чужбина ние всички се връщаме с прекъснати здравноосигурителни права. За да ги възобновим имаме два варианта: 6 последователни месеца да се осигуряваме според българското законодателство (по трудов или граждански договор или сами като безработни лица) или да заплатим еднократно сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице.

Също така трябва да подадем заявление – за завръщане в НАП. Към заявлението се прилагат документи, доказващи, че сме пребивавали повече от 183 дни извън страната през една календарна година. Такива документи могат да бъдат: копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната; удостоверение от съответната областна дирекция на полицията; документ, издаден от компетентните органи на съответната държава и други. Всички документи трябва да бъдат на български език, а ако не са, то трябва да са с придружени с точен превод от агенция.

 

Нормативни актове

Може да ви направи впечатление, че в настоящата статия не са посочени конкретни нормативни актове. Тези от вас, които желаят да се запознаят по-подробно, може да използват следната нормативна уредба:

  1. Кодекс на труда
  2. Кодекс за социално осигуряване
  3. Закон за здравното осигуряване
  4. Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  5. Наредба за работното време, почивките и отпуските
  6. Закон за задълженията и договорите
  7. Наредба за медицинската експертиза

В общи линии коментирахме основните параметри по трудово-правните взаимоотношения, но при всички случаи има още много информация, която може да се приложи към всеки конкретен казус. Когато постъпваме на работа е важно да знаем правата и задълженията си и по възможност да имаме ясно регламентирани правила на работа.

Не бива да подценяваме и личностното си удовлетворение от работата и всъщност с какво тя допринася за развитието ни. Тук може да откроим не само професионално и кариерно развитие, работен екип и др. Винаги има значение когато правим нещо с устрем и желание, защото резултатите в дългосрочен план са доста по-ефективни, а и самият процес би бил по-приятен за всички замесени страни.

Нека преобърнем клишето и „Ако има начин, то да е с желание!“

 

Изтегли целия гид 

 

Гид на новодошлия е безплатен за всички. Ако имаш желание и възможност, можеш да ни подкрепиш с дарение, за да продължим да добавяме нови статии към него и да помагаме на завръщащите се българи. Ако имаш коментари или предложения за теми, които мислиш, че трябва да включим в следващото издание на Гида, пиши ни на hey@tuk-tam.bg

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com