Даниела Стоянова, Paysafe: "Сърцето ми бие по различен начин, когато преодолявам трудности и се развивам като личност на родна земя"

Даниела Стоянова заема позицията Ръководител екип в отдел по обслужване на клиенти в Paysafe от 8 години. За свободното си време тя споделя, че четенето винаги я е вдъхновявало, разходките по зелени места ѝ действат презареждащо и отпочиващо, а нещо вкусно лесно наглася сетивата ѝ за кулинарно приключение. Смята, че в един различен свят може би е щяла да бъде кулинарен критик.

Защо избра да се реализираш в България?

Мисля, че при мен нямаше ясен момент, в който вземам еднозначно решение да се реализирам в България. Беше спонтанно, в края на едно лято – прибрах се от Франция и нещо ме спря да се върна там за девета поредна година. Бях на кръстопът и послушах семейството си да се огледам за професонални възможности тук. Така се и случи – останах за малко. Години по-късно си мислех за това и осъзнах, че е станало по най-добрия възможен начин – когато му е дошло времето. Във Франция бях девойка-французойка и считах, че съм добре адаптирана, но в България почти мигновено се почувствах на мястото си.

Кое е най-интересното и предизвикателно за теб в работата ти в компанията?

Опитвам се да съм максимално гъвкава с колегите си и да поставям колкото се може по-малко условия, ако не са пряко свързани с работата. Например, ако някой не се чувства комфортно да включи камерата си по време на среща – уважавам желанието му. От друга страна, се старая да съм лесно достъпна за колегите и да осигурявам нужното време и пространство на всеки, който има нужда от мен. Пандемията ни отне възможността да общуваме лице в лице, затова усилията ми са насочени в посока доближаване максимално до предишните ни условия на работа.

Опиши накратко, как изглежда твоят ден на работа.

Симпатичен, но разнороден микс от предвидени и непредвидени срещи с колегите от екипа ми, разглеждане и обсъждане на резултати на екипа в различни направления, подбор на кадри, срещи с мениджмънт и с различни колеги, прочитане и реагиране на имейли с новости около продукта почти през цялото време, както и отговорности от административен характер.

Кой е добрият пример, който би искал да дадеш на тези, които сега започват своя професионален път?

Ако сега бях на 18 години и имах и малка възможност, щях да си дам година (а защо не и две) преди да взема важни решения за професионалния си път. Щях да помисля какво наистина ми се прави. За целта щях да чета, да посетя различни форуми или институции; да пътувам, да сондирам всякакви идеи и защо не на различни места, за да добия повече впечатления и да усетя къде се чувствам най-много себе си.

Идеята да сме от ранна възраст с избистрена нагласа какво ни се учи и работи, не е непременно успешна стратегия за всеки. Някои от нас компенсираме това време (около година, а може и повече) на по-късен етап, когато по естествен път се насищаме с онзи опит, който аз бих си отпуснала чистосърдечно като награда, ако сега завършвах гимназия. Вярвам, че така и решенията, които взимаме, биха били по-осъзнати, и така бихме разчитали на собствените си усещания, а не чуждите желания и стремежи.

Кои са трите най-големи предимства на живота в България?

Този въпрос предразполага към много субективни отговори, защото за едни това може да е близостта до семейство и приятели, за други може да е богатата ни природа, подканяща за всякакви подвизи; за трети може да е просто удобната възможност да отидеш в банката при консултанта си в неделя вечер – нещо, което не може да се случи във Франция например.

Конкретно за мен сърцето бие по различен начин, когато преодолявам трудности и се развивам като личност на родна земя – трудно се описва с думи, защото, както казах е строго индивидуално преживаване, но камъкът си тежи на мястото. Добавената стойност към усещането за значимост е несравнимо по-висока, когато се бориш в България, подкрепян и заобиколен от скъпи за теб хора.

Кое е най-ценното, което си взе от “там” и пренесе “тук”?

Онзи, който е живял в чужбина и е учил, работил, и оцелявал там, е видял почти всичко. Познал е и възход, и падения, като че ли е преминал през двойна магистратура в училището на живота. При мен това се случи “à la française”.

От Франция се върнах с нагласата, че с каквото и да се захвана, ще дам всичко от себе си и няма да оставям нищо наполовина завършено. Почти веднага в компанията, в която започнах работа, се запознах с други служители, завърнали се като мен. Бързо разбрах, че без значение от сектора, работодателят държи на сериозно отношение и цени качества като издръжливост на предизвикателства и стресови ситуации, дисциплина, способност да доведеш нещата до край. Почти всеки, който ги демонстрираше, биваше поощряван и му се предлагаха нови възможности за изява.

Краткият отговор на този въпрос, е може би „бойната готовност“ в положителния смисъл на израза. Има моменти, в които освен пакета от компетентности и знания, ти трябва и здравословна доза ентусиазъм, който да катализира случването на хубави неща в професионален план – това е може би пренесено именно от живота ми зад граница.