Към Площада
Елена Туева
19 ное 2025
Имам един въпрос от рубриката "за един прЕател питам": 🔆 Имате ли опит с колеги с голямо его? Такива, с които се налага да работиш, но те все знаят, все могат, все решението да е тяхното, все, все, все...а екипната а работа се очаква. И прЕателя, и колегата са на едно ниво в йерархията. Някак си трябва сработване да се случи. Аз имам теории, но нямам опит. Търся "патил" човек, минал през подобна ситуация.
36 отговора
Не мисля, че дължим коректно отношение към работодател, който не е бил коректен към нас. Тази улица е двупосочна. Както казах, хубаво е да има разговор и опит да се изясняват проблемите, но ако няма промяна в поведението, ти няма как да контролираш или променяш хората. Тука се разминаваме в стила на лидерството, именно си патим от тази дипломатичност на всяка цена, бидейки несправедливи спрямо ощетения работник, тишината се превръща в съучастие, само че в случая поставяме себе си в ролята на жертва. Те няма да оценяват твоята коректност, очевидно не са такъв тип хора, с този модел единствено ги учиш, че така минава номерът и е лоша услуга за хората след теб. Понякога без война няма мир и мекото лидерство отваря прозорец за агресори и изтощава жертвата, на чието търпение се базира “дипломатичният” тон и “спокойната” среда.
Със сигурност не е в грешка да не приема такъв тип поведение. Аз вярвам, че я чака нещо по-подходящо и ситуацията ще е в нейн плюс.🍀
И аз съм имал подобен казус, когато тръгнах да напускам от първата си работа и се опитвах да обрждават колеги да идват при мен и да ме карат да оставам в фирмата.
От моята перспектива, когато човек напуска изненадващо с идеята да удари шамар на работодателя, това не е професионално поведение, независимо колко токсична е средата и колко се заслужава. Това е същият модел, който критикуваме – реактивност, пасивна агресия и игра на надмощие. За мен токсичността не се измерва само в това кой какви думи използва, но и в начина, по който човек избира да действа. Напълно вярвам, че всеки е заменим. Това не омаловажава хората – просто е реалността на бизнеса. Важното за мен е какво отношение изграждаме, каква култура поддържаме и как приключваме. Там се виждат истинските ценности и отношение и на работодателя, и на мениджъра, и на напускащия :) *Нито Джобс, нито Мъск смятам за модели за подражание в ежедневната работа с хора. 🐒 Разбирам, че тук говорим за кофти примери. И че аз сама провокирах разговора с въпроса си ;). Предадох го на познатата ми иии тя се увери, че не е сама и не е в грешка да не приема поведението ;) Благодаря ви 😊
Няма застраховани. Дори Джобс е уволнен от собствената си компания и върнат, защото нещата не вървят след него. Към мен също имаше опит, опипване на почвата чрез посредници, което малко ме наранява - да си мислят, че бих се върнала на място, където не съм била оценявана, когато е трябвало и имало възможност. 😄 Fool me once - shame on u. Fool me twice - shame on me. 😄
Като става въпрос за важност на хора не сте чели явно за Джобс и за Мъск 😁 Сменят се хората, които за тях не работят или по някаква причина не харесват.
@Елена Има един лаф “Humble enough to know that I’m replaceable, cocky enough to know it will take 3 more people to do my job.”. Незаменими няма нито работници, нито работодатели, но ако наистина си човек, който носи стойност - фирмата губи много. Отделно плащат за търсене и наемане на персонал и с целия онбординг, докато се решат дали са добър фит (и ако не са - наново) дълга и широка. Компания, с която се разделих вече от цяла година търси ПМ. :) В токсични среди рядко остават добри специалисти, текучеството е голямо. Шамар е, защото не очакват и не осъзнават, че им е важен всеки човек във фирмата, разбира се, е хубаво да има опит да се изяснят нещата, но няма ми промяна в поведението, знак да си направиш изход от ситуацията.
Оуч, тук се разминаваме много. От гледна точка на бизнеса го казвам - никакъв шамар не е това. Няма незаменими хора. Дори и моментно да се разбъркат задачите, наместват се след това. Нищо никой не разбира от подобна ситуация, просто потърпевшият се измъква. Което съгласна съм, че за него е по-добрият вариант. Наистина се радвам, че сме успели да изградим съвсем различна култура и макар през годините да сме минали през какво ли не - с толериране на гадняри, егоисти и приятелчета на някой си опит нямам 😊🙁😬
@Елена Личи си, че в ИТ сферата всички имат мнение. 😂👌🏻 Ако мога да давам съвет на приятелката - да не се издава, че ще напуска, а да го направи неочаквано, това е един добър шамар за работодатели, които имат за даденост своите служители е неглижират обстановката. :)
@Gergana за съжаление са не малко такива случай