Тема: Те пак са тук

Категории: Блог, Отразяване в медии | Публикувано на 15 ноември 2011

Медиите за Тук-ТамТема: Те пак са тук

И стъпват смело, вместо да бягат в чужбина. Днес младите не слагат точка след “оставане” и “заминаване”, защото противно на очакванията у нас им е интересно.Те не помнят много от онази 1997 г., когато Камен Воденичаров припяваше носталгично: „Не усещаш ли, че слънце, вяра и звезди само в локвите под теб проблясват? Не усещаш ли сега, където и да си, че ти си тук – не си избягал?!” 

По-пресен като спомени им е филмът на Ивайло Христов и Людмил Тодоров “Емигранти” (2002 г.), в който тримата приятели Миро, Шпера и Юри едва свързват двата края и от всичко на света най-много искат да заминат в чужбина. Хубав филм, казват момичетата и момчетата от “Тук-там”, но нищо повече. Не откриват общо между себе си и героите в него, нито пък в целите и мечтите си.
Днес всяка гръмка новина, че страната ни ще внася специалисти отвън, е камък в тяхната градинка. “Тук-там” е сдружение на младежи, завършили или все още следващи в чужбина, както и на тези, които се колебаят дали да заминат, да се върнат или да останат завинаги далеч от дома. На 3 март стават на 3 години. “Да, знам, звучи много патриотично, но е чиста случайност!”, уверява 27-годишната Ваня Иванова. Започват с няколко приятелски срещи без идеята за нещо по-голямо и сериозно. “Когато се върнеш от чужбина, много често се оказва, че нямаш приятели, дори познати. Нямаш никаква социална среда, защото веднага след гимназията си учил минимум четири години навън. През това време е трудно да поддържаш връзка с хората тук и аз лично нямах
нито един приятел
когато се прибрах от Лондон през 2008 г. Беше ми адски трудно, защото идва петък, а няма с кого да излезеш. Оказваш се самотен и изолиран от всички…”, спомня си Ваня. Случайно открива две от съученичките си от Американския колеж – Мариела и Дени, които вече са минали по нейния път и имат идея да организират срещи, на които да идват други като тях – загубили средата си. Така обратно на твърдението, че “мозъците на България изтичат”, добре образовани и с ясни цели “Тук-там”-овците се завръщат и започват да трупат последователи. Днес на срещите им се събират над 100 души, а в социалната мрежа Facebook ги следват повече от 1500. С времето обаче това се оказва твърде малко за тях. “Само срещите не ни бяха достатъчни. Имаме ресурса, енергията, знанията и най-вече желанието да успеем тук и да бъдем полезни. Затова направихме сдружението и започнахме да работим по различни, най-вече образователни проекти”, добавя Ваня. Така се появяват инициативите “Защо се върна?”, “Заедно”, “Образование в чужбина” и най-успешният им форум досега – “Кариера в България. Защо не?”, в който през декември се включиха с лекции американският посланик Джеймс Уорлик, българският еврокомисар Кристалина Георгиева и др. Друго момиче от „Тук-там” – завършилата Trinity College в Хартфорд Диана, редовно се грижи и за „дребните” акции, които не изискват специална организация, но понякога са оказват далеч по-ценни. „Да занесеш стари дрехи в домовете за деца например. Спомням си как миналото лято се събрахме пред градинките на два блока, за да ги изчистим и да посадим дървета. Хората ни гледаха странно. Това не бяха блоковете, в които живеем, а чужди!? Все пак имаше и хора, които ни благодариха. Една жена донесе триони, лопати и вода. Ето в това е смисълът – промяната на мисленето”, убедена е Диана.
Често „Тук-там”-овците си правят срещи, на които разказват емоции и впечатления по темата
„Обратният културен шок
или завръщането в BG”. Някои от тях достойни за сценарий на забавна емигрантска комедия. След четири години следване в Щатите Диана, без да иска, „попила” някои от навиците на американците. „Въпреки че те се поздравяват механично, малко по задължение, на мен това много ми хареса. И щом се върнах, започнах да го правя непрекъснато. Това е нещо, което ми липсва тук – да кажеш „Добър ден” или „Довиждане”, а не „Опаа!”. И сега го правя, дори с цената на това да ме помислят за луда. Най-редовно казвам „Добър ден” и „Довиждане” на шофьора в автобуса, който е в шок!”, смее се момичето. Но културният шок има и друга страна. Евгения Пеева преживяла първия си такъв като студентка в Белгия, когато на улицата разбили колата й. „Чух шумa и веднага излqзoх навън. Бяха си отишли, но се появи съседът ми, който гневно каза: „Аз ги видях, някакви българи или румънци бяха!”
Жени не е от „Тук-там”. Има своя образователна организация – „Заедно в час”, но често работи с „ударната група”. Един от общите им проекти ще стартира на 24 февруари и ще дава „Рецепти за успех”. „Идеята е да организираме дискусии с интересни и провокативни лектори от различни сфери. Първият ще е Маги Халваджиян, а след него ще каним любопитни образователни специалисти, бизнес лидери и т.н. Някои ще кажат „младежки глупости”, но сме готови да поспорим. Връстниците ни се интересуват от въпросите, свързани с образованието, предприемачеството, социалните проблеми в обществото и търсят решения. Знаците за това вече са налице – на конференцията TEDxBG залата беше пълна, а за два дни и нашите 100 билета свършиха”, обясняват организаторите. И докато „Тук-там”-овците преживяват трансформацията от забавен приятелски кръг в активно работеща младежка организация, Жени Пеева вече го е направила. Преди няколко години възпитаничката на „Харвард” осъзнава, че образованието е единственото нещо, в което си струва да влива сили и енергия. И си поставя висока цел – да развие у нас щатския образователен модел за
„мотивиращи учители”
в гимназиите. „Идеята е да се привличат и да се обучават хора по алтернативен начин, базиран на закони на бизнеса, лидерството и т.н. Моделът “мотивиращи учители” работи ефективно вече 20 години в над 15 държави по света и скоро получи дори поздравленията на американския президент Барак Обама. Така че колкото и трудности да има пред реализацията на “Обучавай като лидер”, вярвам, че има смисъл и ще успеем”, споделя Евгения. И за по-малко от година се оказва достатъчно убедителна, за да получи подкрепата на фондация „Америка за България”, Министерството на образованието, Синдиката на българските учители и др. Днес над 170 души са поискали да се обучават по щатския модел, но след няколко тежки интервюта от „Заедно в час” одобряват само 15. „Подборът е внимателен, защото имаме ясни цели. Днес е важно детето просто да е в час и нищо повече. А за нас – да завърши гимназия, защото според статистиката 2/3 от българчетата не завършват средното си образование, да бъде прието в университет и да намери реализация. Трудна задача, но когато повече учители ни последват, резултати ще има”, убедена е Жени. Нейните „мотивиращи учители” ще бъдат в 30 български училища от 15 септември 2011 г., но процесът по набиране на преподаватели и учебни заведения все още продължава.
Подобно на момичето от „Харвард” в последно време Ваня, Диана и Ицо от “Тук-там” също активно обикалят училища в страната, за да говорят за предимствата и недостатъците на образователните системи. И най-вече да споделят собствения си опит зад граница. Защото, когато чуеш лична история, е много по-лесно да вземеш Голямото решение. Всеки от тях е имал шанса да остане в чужбина, но се е върнал – Ваня, за да приложи наученото в Лондон в семейната фирма, а Диана и Христо избягали от Щатите, защото там нямало
нищо, което да ги задържи
Ицо тръгнал без никакви очаквания. „Но с ясната мисъл, че ще се върна!”, уточнява той. Бързо изминал месеца, в който всичко му било интересно и забавно, и скоро разбрал, че това не е неговото място. „Там всички говорят за свобода и уж ти я дават, а в същото време те мачкат, нали се сещаш – politically correct – по един доста деликатен и умел начин, който не усещаш. От малък ти създават линия на поведение – трябва да учиш в гимназия, колеж, после работа от 9 до 17 ч, но тя реално е до 20 ч и в един момент животът ти е само работа, работа и пак работа. И това е единственият ти път. Няма го разнообразието, приятелството. Благодарен съм за наученото, но тук успявам да съвместя професионалното си развитие с работата в „Тук-там” и общуването с приятели, близки и т.н.”, обяснява момчето, което доскоро работеше в консултантския отдел на голяма компания. Към минусите зад Океана добавя и прикритата учтивост на американците: „Дори блоковете има са кофти, хората в тях не се познават. Всички са усмихнати и любезни, а всъщност това е социална норма.” Диана го допълва: „Говорят си само ако общото перално помещение е в мазето и вече няма как.” След втората си година в Щатите тя отскача за няколко семестъра в Маастрихт и Рим и там някъде я връхлита решението да се върне в България. „Не някъде, а на една спирка в Рим!”, уточнява Диана. Два дни в седмицата студентката работела в местна библиотека и една сутрин, докато сънно чакала автобуса, решението само се появило пред очите й. „Подрънкваща каруца с кончето, с червеното пискюлче на главата и си казах – като у дома! В този момент заобичах много Рим, но там, на тази спирка осъзнах, че България ми липсва”, спомня си тя.
Момичетата и момчетата от „Тук-там” и „Заедно в час” смятат, че все по-често техните връстници ще взимат решението да се върнат у нас. Не от носталгия. Тук им е интересно. Има го предприемаческия дух, любопитството, неизползваните пазарни ниши, в които виждат своя шанс и свободното време, в което да променят света около себе си. „Всеки има своя причина да замине, да се върне или да остане тук, но никой от нашето поколение вече не слага точка след тях. Светът става все по-глобален, границите нищожни, а ние все по-мобилни. Днес може да си тук, а утре да работиш за месец там. Промени се смисълът във формулировката „Върнах се!” Крайните решения останаха при предишните поколения”, смятат младежите.

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com