Любен Рабчев: Успях, но с годините в Америка, а и сега, осъзнавам цената

Категории: Блог, Успешни кариери | Публикувано на 7 юни 2018

Любен Рабчев е успял българин в САЩ, който след 40 години в Америка се връща отново в България.

Пристигайки в САЩ, той се установява в малък град в щата Ню Джърси. Първата му работа е да мете подовете във фабрика, но после се захваща като техник и купува стара газостанция през 1970 г.  Няколко години по-късно отваря магазин за авточасти. Продал газостанцията и отворил за три години шест магазина. След това продал и тях, преместил се да живее в Хюстън, щата Тексас. Там отново започнал бизнес с авточасти, като от 1976 г. до 1984 година открива 16 магазина. през 1987 г. купил фабрика за пластмасови опаковки. В началото в предприятието работели малко повече от 80 души, като за известно време служителите станали 1050, сред които имало и много българи.

И след толкова години в САЩ идва 2009 година, когато Любен решава да се върне в България, защото по думите му “българинът си остава българин”. Купува земя в местността Стълпище, край русенското село Мечка, и за четири години построява винарски комплекс.

Любен написва и книга „От Калифорния до Стълпище: Историята на един емигрант, или как станах богат в Америка“, като това което споделя е „Успях, но с годините в Америка, а и сега, осъзнавам цената. Не финансовата – другата, която плащаш не през банките… Дългото завръщане е неизбежно, ако прокуденият беглец започне да се „рее между земята и небето“. Да търси спокойствие и смисъл между два бряга – тук и отвъд океана… Освен ако не изгради своя стълба към небето. Парите, богатството и облагите от тях са тук и сега – докато си жив. Но ако след смъртта ти не оставят неизличима следа, те са нищото, което те превръща в нищо след нея. Когато се изкачвам по моята стълба към небето в Стълпище, когато човешката глъч изчезне и чувам само тихите пориви на вятъра, паралелът между земята и небето като между двата бряга – България и Америка, е неизбежен. От Калифорния до Стълпище – колко далеч и колко близко! От стъпалото, до което съм стигнал, виждам как превръщаме това запустяло някога място в райска градина. Съзнавам, че няма да бера в моя живот плодовете на това, което правя сега. Засаждаме орехи и знаем, че ще дадат плод след 7-8 години. Садим нови лозя, а от гроздето им ще мога да направя вино едва на шестата година. И след това трябва да минат още 3-4 години, за да остарее.“

Вижте цялото интервю на Петя Кертикова тук:

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com