Голямото завръщане

Категории: Без категория | Публикувано на 29 септември 2017

Автор на статията е Капитал.

 

Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят възможности за развитие в родината

Мартин е на 25 и е завършил икономика в Берлин. До него е Ралица, която следва маркетинг в Лондон. Освен че от няколко години учат и работят в чужбина, общото между тях е, че ги срещаме на форума „Кариера в България. Защо не?“. Профилът на останалите над 1500 посетители в софийския Интер Експо център не се различава особено. Всички са дошли, за да проучат възможностите за професионално развитие в родната си страна.

„Наблюденията ни са, че все повече българи виждат възможности за реализация и развитие в страната ни и че пазарът на труда все повече се нуждае от висококвалифицирани кадри“, коментира Мариела Станулова от сдружение „Тук-Там“, организатор на събитието. То се провежда вече десет години, но през последните две броят на посетителите очевидно е нараснал.

Което е по-важно, извън границите на този форум, шансът да срещнете все повече млади хора с подобен профил става все по-голям. Промяната е осезаема предимно в големите градове, където възможностите за развитие се увеличават. Вижда се и в много офиси – делът на новонаетите служители с диплома от чужд университет постепенно се увеличава.

Да се говори за тенденция е твърде рано – броят на завърналите се може да изглежда по-голям чисто математически, тъй като в последните години все повече млади хора учат в чужд университет. А е и опасно: няма изчерпателна статистика за миграцията, тъй като движението на хора в рамките на ЕС се засича трудно. Но позитивните сигнали могат да се усетят по няколко косвени признака.

Brexit, съживяването на българската икономика и ръстът на заплатите в последните години са фактори, които в момента работят в посока повече учещи или работещи навън да се върнат в България. Или поне да правят планове в тази посока. Подобни предпоставки има в почти всички държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Най-смела беше консултанстката компания в сферата на недвижимите имоти Colliers International – неин доклад наскоро заключи, че продължилата десетилетия имиграционната вълна от изток на запад е преминала своя пик. И е въпрос на далновидна политика от страна на отделните правителства да убедят своите настоящи (и бъдещи) емигранти, че качеството на живот в родината им се променя към добро.

Връщат ли се младите

„Положително за нас е, че всеки трети от участниците във форума, който е посочил, че се колебае на някое от изданията, на следващо е отговорил, че ще се върне или вече го е направил“, споделя Мила Натудова от „Тук-Там“.

През миналата година в България са се върнали близо 9.3 хил. души, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Заминалите обаче са почти три пъти повече. Подобна е тенденцията и през предходните няколко години – броят на напускащите страната расте, но заедно с него и този на връщащите се (виж графиките). Статистика за периода преди 2012 г. няма. Но и наличната не е съвсем пълна, тъй като тя е на база сменена адресна регистрация на хора с българско гражданство и подадени декларации за прекъсване или възобновяване на здравноосигурителни права. Основният фактор тук, разбира се, е свободното движение на хора в ЕС – то превръща миграцията в мобилност. Това затруднява „записа“ на онези, които са в други държави членки. По оценки на Colliers International около 7 милиона източноевропейци, основно млади хора, в момента учат или работят на Запад.

Според Георги Ангелов от „Отворено общество“ големите вълни на емиграция са в края на 80-те години на миналия век около Възродителния процес, след това през 90-те по времето на Виденовата зима, а най-малко са при преброяването през 2001 г. „Членството в ЕС няма особен ефект, по-скоро след това една част от българите, които са заминали в Западна Европа, се легализират. Но делът на емигрантите като процент от населението намалява с всяко следващо преброяване на населението“, коментира Ангелов.

Сходно е и мнението на Марк Робинсон, анализатор към Colliers International. Според него емигрантската вълна от ЦИЕ вече е преминала и хората в трудоспособна възраст ще започнат да се завръщат в изпращащите държави (виж интервюто с него).

„Капитал“ направи свое онлайн проучване сред българи в чужбина. То не е представително, но показва тенденция – получихме отговорите на 491 души и те показват, че хората между 20 и 34 години са най-склонни да се върнат в родината си или вече са го направили (почти 43% от отговорилите в тази възрастова група – виж графиките). Данните са донякъде логични – емигрантите, които вече са изградили кариера на Запад и имат семейство там, са много по-интегрирани в страната, в която живеят, децата им са тръгнали на училище, създали са свои контакти и т.н. Обратното – групата на 20-30 годишните обикновено са току-що завършили и колебаещи се къде и каква работа да изберат. И ако имат перспектива за добра кариера в България, вероятно биха се върнали тук.

Допитването ни показва и още една логична зависимост – колкото повече време хората са стояли зад граница, толкова по-малка е вероятността да се върнат. От прекаралите между три и пет години в чужбина над 35% отговарят, че обмислят да се завърнат, 40% вече са го направили. В другата крайност са прекаралите над 10 години зад граница – 80% от тях нямат намерение да се върнат в родината си.

Защо се връщат?

Основните фактори, които карат хората да напуснат България, според Георги Ангелов са три – качеството на образование, качеството на живот и нивото на доходите. „В последните години заради кризата имаше и друг проблем – липса на работа. Но сега има достатъчно търсене на пазара на труда в страната, а в бързоразвиващите се сектори от икономиката растат и заплатите“, добавя икономистът.

„Заплатите в Централна и Източна Европа се увеличават много по-бързо спрямо предишни години и България е чудесен пример за това“, казва Робинсон. Очакванията му са тази година средният ръст на заплатите в страната да е 8%, други икономисти и специалисти по човешки ресурси предвиждат увеличение до 15-20% в секторите, в които недостигът на кадри е голям. Робинсон допълва, че в сравнение със страни като Великобритания, Германия или Франция, разликите при ръста на нетния доход са съществени в ЦИЕ.

„Следващият фактор са разходите за живот. Те се увеличават много по-бързо в страни като Великобритания спрямо тези от Източна Европа. Не само че в Западна Европа разходите са по-големи, но и се покачват по-бързо. Ако живееш в някоя от тези страни, може да получаваш висока заплата, но това няма да е от значение, тъй като животът там е много по-скъп“, допълва анализаторът.

Извън икономическите фактори, неоценима, но важна тежест имат и чисто емоционалните – семейство, приятелски кръг, възможността да се използва майчиния език.

Нарастващата негостоприемност на някои западни икономики също оказва ефект върху миграционния модел. След Brexit нетната миграция във Великобритания е паднала до 246 хил. души (най-ниската стойност от 2014 г. насам) при 327 хил. през 2016 г. сочат данните на британската Служба за национални статистики. За момента не е ясно дали процесът ще се повтори и на други места, но влизането на крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ) в Бундестага само преди седмица или високата популярност на Марин льо Пен на президентските избори във Франция тази година със сигурност не се възприемат като покана към потенциални имигранти.

Днес има една голяма разлика с първите вълни от 90-те и преди това (когато говорим за Европа, не за САЩ). Отварянето на единния трудов пазар на ЕС за новоприсъединилите се държави членки, все по-достъпният транспорт заради лоукост превозвачите и възможността да се работи от разстояние заради новите технологии, променят профила на традиционния емигрант. Сега вече е много по-лесно, бързо и удобно да се върнеш вкъщи. Затова и мобилността в рамките на ЕС става все по-краткосрочна, показва последният доклад за мобилността на работната сила в ЕС на еврокомисията. Голяма част от българите в чужбина избират да прекарват частично времето си там – няколко години на Запад, след това се връщат тук до следващия работен проект. Тези хора вероятно също се засичат от статистиката като имигранти.

Истината обаче е, че България няма как да се бори с подобен тип трудова мобилност – все пак това е една от идеите на ЕС. Нейната битка трябва да е друга – да се стреми да привлича качествени млади хора обратно – независимо дали имат български, германски или гръцки паспорт. Това е важно не само заради все по-големия недостиг на работна ръка в краткосрочен план, но и защото подобен тип трудови мигранти са с добро образование, по-широк мироглед и носят със себе си част от ценностите и културата на развитите икономики. Т.е. те са предпоставка за качествена промяна на обществото и икономиката. Добрата новина е, че все по-голяма част от тези млади българи поне обмислят варианта да се върнат.

А как да ги привлечем

За да се използва този благоприятен прозорец, който да пречупи десетилетна тенденция, има много работа. Като се започне от очевидните неща – дупките по улиците и се стигне до качество на образование, здравни услуги и правна сигурност. „Разликата между това десетилетие и този икономически цикъл спрямо предишните е, че сега се усеща промяна в дейността на правителствата по отношение на корупцията и несправедливосттаРумъния е подходящ пример. От 2013 г. насам се усеща огромна разлика спрямо периода от 1989 до 2013 г. В инвеститорския бранш, където съм работил, страната беше възприемана като неподходяща. След 2013 г. много неща се промениха“, казва анализаторът на Colliers International.

„Българските висши училища не са привлекателни и все повече млади хора предпочитат да учат навън. Най-качествените хора могат да вземат стипендия за Оксфорд и Принстън. Защо България например не им предложи стипендии с идея след това да се върнат тук“, предлага Ангелов.

Някои източноевропейски правителства вече имат инициативи за улесняване на процеса на интеграция и поощряване на завръщането. Унгария е разработила програмата „Youth, come back“, която цели да привлече младите унгарци от Великобритания, а в Румъния млади предприемачи имат възможността да получат до 40 хил. евро за стартиращ бизнес, като държавата също така подсигурява и съдействие при административни затруднения, свързани с реинтеграцията. Сходни са и примерите от Чехия и Словакия.

Според Боян Юруков, който е блогър и активист за прозрачност, живее в Германия и анализира и визуализира разнородни източници и данни, рецептата е друга: „Трябва да направим България не просто патриотичен или носталгичен избор, а един от добрите избори. Това ще стане, когато съдебната система видимо заработи и този процес е необратим, когато има повишаване на доверието във властите и така се чувстваме сигурни да живеем, работим и инвестираме. Единственото, което може да върне тези, които още го искат, е да чуят от няколко познати „абе тук май тръгват нещата“. Според него напредък има, но възприятието и доверието са подкопавани от фалшиви новини „и изказвания именно на политиците, които правят заявки да върнат емигрантите“. В този ред на мисли може би Валери Симеонов не е най-добрият избор за говорител по темата.

В това държавата ще има голямата помощ на частния сектор, притиснат от недостига на кадри – след събитие в унгарското посолство в Лондон американската инвестиционна кампания BlackRock съобщи, че една трета от кандидатурите за новия офис в Будапеща са от пребиваващи във Великобритания унгарци. В България аутсорсинг компанията Telus International обяви, че стартира програмата „Мога там. Искам тук“. Тя покрива 5 хил. лева еднократна стипендия при връщане от чужбина, разходите за самолетен билет и хотел, ако хората имат нужните компетенции и поискат да работят за Telus. От там обясняват, че вече са кандидатствали 450 българи от четири континента.

Вливането на свеж ресурс на пазара на труда е важно за държавата във всеки един смисъл – икономически, социално и дори политически. В България в момента са налице всички предпоставки това да се случи, с изключение на една – управлението на публичните сектори като съдебна система, здравеопазване и образование. Ако има едно нещо, което правителството трябва да прави сега, то е да положи усилия те да се реформират бързо и качествено. Демографията е съдба, а в ерата на мобилността вратите винаги са въртящи.

Коментари

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com