Обменни програми с чужди университети

Категории: Блог, Кариера в България | Публикувано на 6 септември 2018

Този текст е част от книгата „Кариера или не? 10 фактора за успешно начало на кариерата“ на Николай Василев. Ако искате да получите безплатно pdf-копие на книгата пишете на careerornot@expat.bg.

Преди няколко десетилетия повечето ученици са учили в едно и също училище от 1 до 12 клас. Същият директор, същите учители и съученици. Почти всички висшисти са учили само в един институт или университет. Ако решат да правят аспирантура/докторантура – пак там. Пак по същата специалност и при същите професори. Същата школа, подобни учебници. Дори същото общежитие. На родния си език или евентуално в друга държава от соцлагера. Нито е имало други възможности, нито традиции. Същите принципи са се отнасяли до много други аспекти от живота – едно жилище, един град, една професия, едно работно място за десетилетия напред. Не казвам, че това е било катастрофално лошо. Но не това е
най-добрата стратегия за XXI век.

Днес всичко е различно. Границите са отворени. Информацията е безкрайна. Човек може да пътува, учи, работи, където и каквото си поиска. Дори финансовите възможности на някои семейства биха позволили по-интересни сценарии. Но според мен не парите са най-важният фактор, а амбицията на човека и правилните цели от по-ранна възраст.

Примерът на ЧОУ „Света София“

Голямата ми дъщеря има щастието да учи в едно от най-добрите частни училища в София, може би най-доброто. Питали сме директорката, г-жа Катерина Керкова, защо училището е само до 7 клас, а не развият продължение до 12 клас. Може и там да са най-добри? Отговора намирам за много полезен. В интерес на самите деца не е да прекарат предучилищна плюс 12 години на същото място. По-добре за тях е да „вкусят“ от други школи, да срещнат други преподаватели и съученици, да се борят с други предизвикателства. Това ще ги направи по-борбени, по-адаптивни, по-ценни като индивиди. Впечатлен съм и съм склонен да се съглася.

В природата не оцелявали най-умните, най-красивите и най-силните

Когато чух това от съпругата ми, чак не можах да повярвам. Че кои животински видове да оцелеят, ако не най-умните, най-красивите и най-силните? Чувал съм, че неандерталците са били по-умни, по-красиви и по-силни от нас. Но ги няма, нали? Отговорът е: най-адаптивните. Смятам, че обменните програми са големи стъпки към повишаване на адаптивността.

Обменни програми с чужди университети

Убеден съм, че е по-добре за един студент да види повече университети и да учи на повече езици. Някой духовито ще добави, че е по-добре да има и повече гаджета. Рядко става дума за обмен в рамките на държавата, по-скоро – никога. Тук се замислих дали предходното изречение да се отнася само за училищата или и за гаджетата… Едва ли от Техническия в Русе ще отидем в подобния в Габрово. Дотам можем да се отбием на рожден ден в сряда вечер. В съседен Букурещ е малко по-различно – поне ще учим на румънски или на английски. Но и дотам от Русе можем да се разходим през уикенда. „Номерът“ според мен е да се отиде по-далеч, където човек не е бил. По програмата Erasmus това може да е Западна Европа. Или Източна. От Американския университет в Благоевград често се ходи до САЩ, а може и до Катовице в Полша.

Ако ме питате, желателно е ВСИЧКИ студенти задължителнокато част от програмата да имат един или НАЙ-ДОБРЕ ДВА семестъра в чужбина. И обратно – от чуждите университети студенти и преподаватели масово да идват при нас за по един семестър. Учиш немска филология във Велико Търново – хайде за един семестър в Берлин и после в Манхайм. Учиш европеистика в СУ, значи един семестър на английски в Маастрихт (Холандия) и един на испански в Мадрид. А за франкофоните – в Страсбург. Шампион си по финанси в УНСС, значи един семестър в University of Chicago (люлката на школата на монетаристите) и после един в Токио или Шанхай. Звучи ви фантастично? Защо? Обменни програми и стипендии по света отдавна има. Но няма кой да каже на студентите какво да правят. Вината е предимно на
съответните университети.

Студентите от напредналите държави отдавна правят точно това. Владеят езици, пътуват, учат и работят на различни места по света. После се връщат в родината си. Не е задължително родителите да им плащат сметката.

В много световни университети обменните програми са задължителни

Съпругата ми Силвия завърши European Business School в Лондон, където студентите задължително ходят на две обменни програми в две различни държави, за да учат там на два различни чужди езика. Това е задължителна част от програмата. Мадрид и Париж. Болоня и Франкфурт. Китай или Япония. И аз така си избрах магистърската програма в САЩ – да има обмен в Токио, където останах два семестъра. Една моя състудентка отиде за по един семестър в Хонконг и Сингапур. Не е ли страхотно?

Каква е ползата от обменните програми

Ползите са много и не всичките могат да се измерят математически. От академична гледна точка студентите виждат друг университет, често много по-именит. Със съвременна учебна програма, с добри професори. Учат предмети с различни заглавия, някои от които не се предлагат там, откъдето идваме.

Важно е също, че студентите се сблъскват с живота на ново място във всичките му аспекти – общежитие или квартира, транспорт, пазаруване, заведения, забавления, култура и традиции. Срещат нови хора, създават приятелства и ценни контакти. Учат на чужд език, английски или друг. Това е безценно. Също така пътуват евентуално в няколко съседни страни, виждат какво се случва там, как хората работят, живеят, какъв е техният манталитет. Това ги прави по-интересни като хора и по-ценни като човешки ресурс.

Ако в максималистичния вариант успеят да направят в другата държава и престижен стаж, значи са постигнали максималното за този период.

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com