Capital Light: Бодра смяна

Категории: Блог, Отразяване в медии | Публикувано на 15 юли 2010

Медиите за Тук-Там

Capital Light: Бодра смяна

„Ние сме уверени и амбицирани, млади и социално ангажирани, активни и позитивни, че бъдещето ще е наше – по-светло, по-ярко и по-обещаващо, защото знаем, че ние сме тези, които трябва да го постигнем“ – това пише на визитката на организацията „Тук – там“, която започва живота си през март 2008 г. със спонтанната идея на две момичета – Мариела и Деница. Тъкмо завърнали се от чужбина, двете решават, че би било хубаво българите, които са учили навън и се връщат да имат форум, където да споделят общите си грижи.

Към идеята по-късно се присъединяват няколко техни връстници – Ваня, Елеонора, Диана и Христо, и така се ражда дружеството с нестопанска цел. В началото „Тук – там“ е организация с подчертана социална насоченост, която, като „Нокия“, цели да свързва хората. Постепенно идеите им прерастват в проекти (почистват градинки пред блокове, правят кампании за събиране на дрехи и пр.). За най-големия си успех смятат инициативата „Кариера в България – защо не?“ – декемврийски форум, който организират със сдружението Back2BG от две години. Неговата идея е да събере на едно място хора учили и работили в чужбина и работодатели в България.
Ваня, Христо и Диана разказват, че на месечните си срещи „Тук – там“ събират от 30 до 100 души на възраст между 20 и 30 години. Дори да са непознати, присъстващите бързо намират общ език и стават част от общност, напълно отворена към всеки новодошъл. Сбирките протичат в неформална обстановка по различни теми, като например как да променим неща в България, които не ни харесват, или какъв е културният шок след завръщане. „Много често, когато заминеш извън България и се сблъскаш със средата навън, преживяваш шок, но когато свикнеш с тамошния начин на живот, шокът при завръщането е още по-силен, обяснява Христо. Аз си спомням, че когато се прибрах, за пръв път забелязах олющените мазилки на сградите и дупките – неща, на които преди не бях обръщал внимание“. „Годините, които ние сме прекарали в чужбина, са били ключовите в нашето развитие и са ни оформили като хора, т.е. тогава сме привикнали към неща, които ще си останат база за възприятие на света, така че не знам кой от двата шока е по-силен – като отидеш там или като се върнеш“, го допълва Ваня. Диана е била впечатлена от това, че в Щатите всички си казвали „добър ден“ и „благодаря“. Когато се върнала, й направило впечатление, че тук никой не го прави, дори и хората, с които се срещат всеки ден.
Дотам и обратно
Статистика колко хора от училите в чужбина впоследствие са се прибрали в България няма. Според „Тук – там“ единственото важно е, че информацията какво се случва у нас и какво би станало, ако се завърнеш, е оскъдна и невинаги адекватна. „Когато си в чужбина и си пред дилема дали да останеш там или не, не можеш да намериш достатъчно информация какво се случва тук. Ние се опитваме да помогнем на подобен тип хора да вземат сами решение, без да им казваме, че тук е невероятно или отвратително. Минали сме през това и тъй като имахме нужда от помощ, решихме, че ще е ценно, ако я дадем на другите“, обяснява Ваня. Тя е учила в Лондон пет години. Към момента на заминаването си тя е „един недорасъл тийнейджър, който не е наясно какво прави и не знае какво иска да прави с живота си“. Когато дошло време да вземе решение в годината на завършването й, седнала, обмислила възможностите и се прибрала. Диана е учила в САЩ, Италия и Холандия. Заминава, защото спечелва висока стипендия. В началото се устройва в САЩ, като от самото начало знае, че не иска да емигрира. Христо също попада в Щатите през 2004 г. и междувременно изкарва семестър и в Берлин. Причините за завръщането му били много, но обобщено – средата, семейството и приятелите. Според него Америка представлява една фалшива демокрация, в която се представя, че всичко е свободно, но всъщност доста по-ограничено, отколкото в България.
В момента „тук-тамовците“ се занимават с организацията само защото е занимание „за душата“, но всеки от тях работи нещо различно – Ваня е в семейния бизнес с недвижими имоти, Диана е личен асистент на собственика на средно голяма фирма, а Христо е финансов анализатор в сферата на енергетиката. И тримата са от София, двете момичета са завършили средното си образование в Американския колеж, а Христо в 7-мо училище в центъра на столицата. Твърдят, че от техните випуски са се върнали много повече хора, отколкото от поколението, заминало в края на 90-те например. „Връщат се най-вече заради неразвитите ниши в различните браншове тук, обяснява Ваня. Аз винаги давам пример с мой приятел, който в момента има страхотна, креативна, пълна с възможности работа в Amazon в САЩ, но иска да му помогна да се върне.“ Според „Тук – там“ завършилите образованието си навън са със силен предприемачески дух и искат собствен бизнес. „Имам един познат, който гради своя бизнес организация, занимаваща се с политическото образование на хората – помага им да разбират какви са политическите им права или задължения. Той има мечти за организация на референдуми, особено на местно ниво, това са неща, които в развитите демокрации съществуват, докато това тук е празна ниша. А и е готино да си видял нещо, което работи на Запад, след това да се върнеш и да го развие и адаптираш“, споделя Диана.
Нова генерация
С бюрокрация и „стандартните разочарования“ Ваня, Диана и Христо се сблъскват всеки ден, но се стараят да са позитивни, като гледат не проблемите, а решенията. „Много хора мислят този тип подход към живота за наивен, но за нас работи и ние ще продължим да го правим“. „Имаме ясна представа за реалността, не летим в облаците. Няма нищо лошо да си оптимистичен реалист. Знаем, че тази организация сама по себе си няма да промени България, но ние искаме да дадем пример как всеки трябва да поеме някаква отговорност, за да започне процес на промяна. Всеки трябва да осъзнае собствената си отговорност в колективното. Трябва да спрем да философстваме и да разсъждаваме, а да действаме и да правим нещо – не можеш да седиш на един стол и да очакваш да намериш смисъла! Всеки си казва – виж какви боклуци има – ами недей да хвърляш ти и прибери още един“, казва Христо. „За мен тук има едно дребнаво мислене, допълва Диана – първо моето и после всичко останало… Добре, обаче понякога решаването на по-големия, общия проблем, автоматично решава и твоя. Теб те дразни, че входът на блока ти е безкрайно мръсен и докато твоите комшии не го оправят, ти няма да ходиш по сокаците да оправяш нечий чужд, че ти си някакъв пълен балък – чистиш общата собственост.“
Само Ваня почти всеки месец започва да събира багажа си, за да замине в чужбина. Другите се стараят да не свикват, за да не сметнат един ден, че е нормално фасадата да се лющи или да не поздравяваш. „Чудесно е, че в момента държавата ни е много по-отворена и връщането тук не означава край. Сега е толкова лесно да си дойдеш за две години и после например да отидеш да направиш магистратура другаде или да започнеш да работиш за международна компания в България. Да не говорим, че светът е толкова свързан с интернет, че можеш да работиш от едно място за друго“, е мнението на Диана. Според Христо всеки може да си направи добре там, където е, независимо дали с в София, Ню Йорк или Истанбул. „Негативи навсякъде има, просто са различни. Ако тук мислим нещо за лошо, другаде по света е обратното. В България може да си за четири часа до морето, да ходиш на палатка, да пътуваш до Европа непрекъснато, да ядеш нормална, вкусна храна. Ние не сме последната дупка в този свят, трябва да гледаме глобално, а не европейски. Живей там, където си, а не съжалявай там, където не си отишъл.“
Събитието „Обратният културен шок или връщането в БГ“ е на 21 юли от 19:00 до 21:00 ч. В DaDa Cultural Bar (ул. „Георги Бенковски“ 10). Веднага след него всички желаещи могат да се отправят към второто Chic&Cozy International Party, което ще се състои в Culture Beat в НДК.

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2019. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com