Запознайте се с Боян – Тук-Там посланик в Копенхаген

Категории: Блог, Посланици, Проекти | Публикувано на 9 юни 2015

TT-logo-normal-large_jpegПрез юни даваме старт на рубрика, с която ще ви представяме хората в сдружението, които независимо дали са тук или там, отделят от свободното си време и работят активно за целите на Тук-Там. Основен виновник за рубриката е  Дани Михалева, която ще интервюира нашите герои и ще ви споделя техните истории. Ето, че започваме…

Запознайте се с Боян Михайлов, на 26г., роден във Видин. Той завършва бакалавър по Софтуерно инженерство в СУ „Св. Климент Орхридски“. Докато учи в университета, работи почасово в две големи ИТ фирми в София.  Изведнъж усеща, че има нужда от промяна и преди 4 години заминава да живее в Копенхаген, Дания.  От повече от 3 години е част от Тук-Там и посланик на сдружението в Копенхаген, където организира различни събития и инициативи за българите в Дания.

Как взе решението да заминеш? И защо избра точно тази държава?

След като прекарах семестър в Холандия по програмата Еразъм, реших, че искам да изкарам магистратура в чужбина. Нуждаех се от нещо ново – нови запознанства, нова култура, нов начин на живот. Исках да съм в Европа, за да мога да се прибирам често в България. Не знаех нищо за Дания преди да замина, но ми изглеждаше като интересна страна. Бях скептичен към Англия – изглеждаше ми твърде комерсиална. Исках нещо, което не е толкова популярно. Харесах си магистратура в Копенхагенския унвиерситет, където кандидатствах и бях приет.

С какво се занимаваш? Къде работиш /учиш? Как си намери работа?

Завърших магистратура по Компютърни науки в Копенхагенския университет. Сега работя като програмист/консултант в една малка ИТ фирма в Копенхаген. Започнах в тази фирма още като студент и след това продължих на пълен работен ден. Смятам, че много добре си паснахме с колегите и това много допринесе за моето решение да продължа в същата фирма. Работата е много интересна и разнообразна – работим с големи фирми от региона, като им разработваме най-различни ИТ системи – от сайт за продажба на билети за ферибот, през продажба на застраховки, до администрация на жилища и пенсионни фоднове. Фирмата е малка, но екипът е много сплотен и това играе огромна роля в работната среда.Boyan

Като цяло ежедневието ми е изпълнено с различни занимания. Ако не съм на работа, най-вероятно плувам, карам колело или съм във фитнеса. Виждам се с приятели на по бира и често ходим по барове. От скоро се занимавам с театрална импровизация – това е изкуство да създаваш театър на сцената без да имаш сценарий. Мога съвсем спокойно да заява, че това е едно от най-страхотните неща, с които съм се занимавал.

Какви са културните различия? Как успяваш да се интегрираш? Връзката между България и „твоята“ държава?

Датчаните, както и северните народи, се различават доста от нас, българите. Те са до известна степен по-уравновесени и не толкова демонстративно емоционални. В България те са известни като по-студени хора. Аз бих се съгласил с това, но само до известна степен. Датчаните са също толкова емоционални, колкото и южните народи, но не показват емоциите си толкова видно. Ако човек се нуждае от помощ, ще се притекат, но винаги има една преграда между личния живот и всичко останало. Дори човек да е добре интегриран, пак си остава тази преграда. Бих казал дори, че и между самите тях я има.

В Дания почти всички говорят английски като чужд език. Ако някой не говори английски, значи е бил наистина лош ученик в училище. 🙂 Аз успях бързо да науча датския езика и да попадна в предимно датска среда, което ми помогна да се интегрирам до известна степен. С ръка на сърце мога да кажа, че успее ли човек да проговори езика им и да разбере културата им, е много лесно след това. Не казвам, че е лесно да се правят приятелства, но е лесно човек да следи какво се случва в обкръжението му.

Аз постоянно поддържам връзка с България по един или друг начин. Често говоря с моите родители по Skype, чета български медии онлайн, пиша си с приятели в и извън България. Дания не е толкова далече от България и успявам да се прибирам 3-4 пъти в годината. Да стана част от „Тук-Там“ е също част от моята връзкас България – срещнах невероятни хора, както в България, така и в Дания, с които поддържаме връзка и обсъждаме интересни идеи.tt cop

Защо избра да останеш в чужбина/какво те задържа там? Какви се предимствата?

Първоначалната ми идея за отиването в чужбина е свързана с нов опит и нови запознанства. С моито колеги се получи добър синхрон и реших да остана в тази фирма за още озвестно време. Все още нямам семейство, което ми дава малко повече свобода. 🙂 Животът в чужбина има, както предимства, така и недостатъци. На мен ми харесва това, че съм в друга среда, където успявам постоянно да научавам нови неща и да се осъвършенствам като характер. Усещам, че имам някакво спокойство, което ми дава възможност да се развивам. С увереност мога да споделя, че се промених доста за времето, което прекарах в чужбина.

Кои са предизвикателствата, с които се сблъскваш всеки ден, живеейки в чужбина? Какви са хората? Какви са възможностите за чужденци/българи/отношение?

Аз съм човек, който обича да се държи зает. Дали ще бъде работа, спорт или приятели, време за скука не остава. Скуката убива. И тъй като ежедневието ми е изпълнено с тези неща, като че ли не ми остава време да мисля за препятствия. Освен това аз не ги забелязвам като такива, а просто като една възможност за промяна към по-добро. В Копенхаген има много възможности за образовани хора, особено ако имат опит. Дания е по-малка от България като население и площ и възможностите тук също са ограничени. Това пречи на много хора, тъй като те държат 100% да останат тук, но за съжаление не успяват да си намерят работа. Много е трудно в повечето сфери, ако човек няма опит, а и познанства. Последното го наричаме „връзки“ в България, но идеята е същата – човек трябва да познава хора – това отваря много врати. Именно с „Тук-Там“ се опитваме да помогнем и да предоставим информация за случващото се в България. В крайна сметка, човек сам трябва да прецени къде се чувства щастлив и ценен.

Какво ти липсва от България? Виждаш ли предимства в България? Какво не ти липсва от България?

В България ми л2ипсват роднините и приятелите. Липсва ми природата. И домашното вино! Не ми липсват задръстванията и мръсния въздух в големите градове. В България има ужасно много предимства. Тъй като много неща не работят, има огромно поле за изява. Да, не е лесно, да, отнема време и усилия, но определено има какво да се прави – човек няма как да скучае.

Колко често се връщаш в България? Виждаш ли промяна в България? Преживяваш ли „културни шокове“? Опиши ни България през твоите очи/през очите на съответната държава?

Аз постоянно се интересувам от България. Пиша си с приятели, говоря с моите родители по Skype, чета новини. Прибирам се поне 3-4 пъти в годината. Не бих казал, че изпитвам културен шок, по-скоро дразнене от различни неща, например паркиралите по тротоарите коли. Но винаги се усмихвам и знам, че това ще се оправи с времето. Постоянно откривам нови неща – дали някой тротоар ще е ремонтиран, ново дърво ще е засадено или просто някое интересно събитие ще се организира, винаги има нещо, което да ми грабне окото. Винаги, когато се прибирам, успявам да си запълня времето – да се видя с моите приятели, както и да посетя различни събития – културни, арт, развлекателни. Моето мнение е, че нещата в България ще се променят към по-добро, но трябва да мине време. Трябват ни ролеви модели, за да може подрастващото поколение да подражава на едно по-добро таково. И аз мисля, че именно всички тези организации като „Тук-Там“ са такива ролеви модели. Всеки човек с опит в чужбина може да бъде ролеви модел.

От колко време си част от Тук-Там? Защо избра да станеш Посланик? Разкажи ни повече за тази дейност в „твоята държава“ – сънародници, различни организирани събития, бъдещи планове и идеи

Copenhagen

Реших да стана част от „Тук-Там“, тъй като виждам в това сдружение много мотивирани и активни хора, такива, които се опитват да променят нещата към по-добро. Тъй като аз имам намерението да се върна в България по някое време, реших, че е добра идея да съм част от тази мрежа и да се „възползвам“ от нея – а именно запознанства, възможности, събития. Чрез посланическата дейност на „Тук-Там“ успявам да срещам много интересни хора, да организираме заедно различни събития, с които да промотираме България сред чужденците, както и да развивам личности качесва като говорене пред публика, лидерство, убеждаване.

В Копенхаген вече 2 години организираме различни събития – от малки месечни сбирки, където пием бира и обсъждаме различни идеи, през семинари с успели българи в района, до големи представяния на българската култура. В Копенхаген няма силно българско общество и мога да заявя, че до известна степен „Тук-Там“ зае това място. Все повече хора чуват за сдружението и идват на нашите събития. Успяваме да работим заедно с други местни български организации – танцови групи, българско неделно училище, български магазин, българско посолство. Нашата стратегия е да предложим различни идеи и при желание от хората да ги изпълним заедно.

Какви са плановете ти за бъдещето? Възнамеряваш ли да се върнеш и останеш в България? Какво би те накарало да се върнеш в България?

Аз дойдох в Дания, за да науча, не за да избягам. Имам огромното желание да се върна в България и да приложа наученето. Смятам, че ако повече хора постъпят по този начин, България ще се промени за добро. А и го виждам всеки ден – много приятели се върнаха в България и все повече интересни инициативи се зараждат. Аз искам да съм част от това ново движение. Всички тези нови идеи, които се зараждат в главите ни, могат да помогнат и малко по малко да се превърнем в едно по-задружно общество.

Автор: Йорданка Михалева

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com