По-добре да вземеш gap year в която да откриеш това, с което наистина ти се занимава, отколкото да стартираш висше образование веднага след училището, само и само защото те притеснява как би изглеждало отстрани ако не го направиш. След време ще разбереш за себе си, че няма значение кое как изглежда отстрани. По-важното тук е каква крачка избереш да направиш днес/утре/тази година - защото тази крачка ти е определяща за твоя живот занапред - а не за живота на хората, на които нещо им изглежда някак си. Дай си момент да се освободиш от притесненията и си помисли - съветвам те да си отговориш писмено на тези въпроси: Каква стойност искаш да даваш на света? В какво си добър/добра? С какво искаш да бъдеш запомнен/а? Какво би правил/а ако нямаше никакви ограничени пред себе си?

Понеже съм от морски град, лятото има възможности за работа за ученици - на 16 години започнах като сервитьор в ресторант. Училището имаше програма за стаж в туризма (каквото беше професионалното направление). Първата ми работа на постоянен трудов договор беше в кол център с английски език - целта ми беше да започна нещо докато следвам в университета и исках да мога да съчетавам двете.

Здравей. Аз изкарах една магистратура докато работех на пълно работно време. Магистратурата беше с дистанционна/задочна форма на обучение. По спомен имахме занятия няколко дни в началото на семестъра и след това бяхме на самоподготовка. Някои занятия може да са надвечер (след работа), други - уикендите. Някои занятия може да са онлайн. Зависи от самата програма. Изпитите ни бяха също различно - някои онлайн, други на живо. Аз лесно съчетах магистратурата с работата. Всеки ден след работа си слагах време да чета по 2 часа (тогава нямах и много личен живот :D). Натоварването е колкото си го направиш - на мен по-лесно ми беше да чета системно, отколкото наведнъж преди изпит. Важното е специалността да ти е интересна, да те изгражда като личност и професионалист, и да ти помогне в бъдеще да бъдеш успешен. Пиши ми ако имаш въпроси. :)

Намалявам времето в социалните мрежи и единствено си позволявам да се сравнявам с предишния ми начин на живот/работа. Сравнението с останалите често може да ви доведе до объркващи чувства, така че се пазете.

Не ми става приятно, когато видя интелигентни, образовани и целеустремени хора да разбират, че не са оценени по начина, по който смятат, че заслужават.

Да

Да не ми влияе зле на здравословното състояние. Това за мен може да се раздели на 70% да харесвам какво правя и 30% условия на труд.

Когато осъзнах каква е най-голямата ми ценност.

Обикновено напускам с план и не съжалявам за избора си. Всяко напускане ме е довело до по-добро място.

Сега мисля, че е важно за тези хора, за които статусът/титлата е приоритет. Преди, дълго време смятах, че оценките определят качеството на знанието. Донякъде може да се каже, че е така, но това не е универсална истина за всеки.

Не ми става приятно, когато видя интелигентни, образовани и целеустремени хора да разбират, че не са оценени по начина, по който смятат, че заслужават.

Най-лошото решение беше да разчитам на външна валидация за стойността на труда ми.

След провал е нужно да се върна към себе си и да си припомня приоритетите си.

Разбирам на база вътрешно усещане - ако няма да ми липсва мястото/работата. И ако резултатите/заплащането/удовлетворението не оправдават напрежението.