Да, това анонимно постване с прякори съм го виждал и другаде. Не е лоша идея.

Аз съм си купил билет, засега смятам да ходя.

Клиентско обслужване не е нещото, което бих избрал. Харесвам да помагам на хора, но си е уморително и доста повтарящо се.

Разбрах за Телус и че търсят съпорт за League of Legends, дето съм играл с години. Знаех немски от гимназията и кандидатствах. Не бяха трудни интервюта и ме взеха.

Да, има много специалности и програми в университети и онлайн курсове за програмиране, компютърни науки, софтуерно инженерство и т.н. Необходимо е, но винаги е добре с повече практика, а не само суха теория, дето са зубри и не знаеш къде се прилага нещо. Така се губи интерес отчасти.

В училище постепенно, не виждах друг избор на професия просто. В университета добих повече увереност за избора си.

Защото ми харесва да пиша програми, създавам неща на компютъра и да разбирам как работят приложенията отвътре.

Да, със сигурност има такива моменти. Но мисля че това да смениш малко дейността с някакво хоби или да пробваш нещо ново да научиш в твоята област връща интереса. Добре е да си поставяш цели, така знаеш къде искаш да си и не се чувстваш толкова загубен.

Да, когато видя други хора, които знаят и могат повече в сферата ми. Но това ме мотивира също да уча повече и да наваксвам пропуските.

Колкото до оставането в България, при мене нямаше реален избор. Но ако имах парите тогава, може би пак щях да остана, чисто защото ми се струва голяма занимавка да отидеш в чужбина на непознато място и да се сблъскаш с друга действителност най-вероятно.

Според мен си заслужаваше. Взех диплома и разбрах какво е да учиш здраво в университет, както и да ти стане по-ясно какво те чака в бъдещата работа.

Реших да остана в България след завършване на гимназия до голяма степен заради липсата на средства, но и защото виждах достатъчно възможности за учене и работа тук.

И двете са важни. Ако условията са лоши, може и да спре да ти харесва каквото правиш. Може би не винаги ще ти харесва работата, но в дългосрочен план е по-добре да правиш каквото те кара да се чувстваш пълноценен. Парите са важни, за да имаш възможности и някаква свобода.

Мисля, че оценките не бяха важни в училище, а само матурата накрая, от която ми се формира БАЛ за влизане в гимназията. В университета има значение, ако искаш дипломата ти да изглежда добре, иначе не изглежда да има значение в момента.

Мисля, че постепенно - отидох в математическа гимназия, защото харесвах да решавам задачи. Там ми стана интересно да програмирам, понеже беше част от часа по информатика. После учих компютърни науки в университета и различните предмети също ми бяха в общи линии интересни и затвърдиха моя избор. Избрах България заради липса на пари и понеже ми беше по-познато, а София заради възможностите и качеството.

За съпорт/работа с клиенти, несъмнено рутината и постоянните запитвания за едни и същи проблеми. Хората не винаги са учтиви или се обръщат с разбиране.

Сега като се замисля, предвид сегашния пазар на труда, може би трябваше по-рано да си търся работа по специалността, още преди завършването вероятно.

Късали са ме на различни изпити и не ми е било приятно, разбира се, но желанието да завърша специалността ме мотивира да не се отказвам. Мисля, че най-важно е да ти е интересно това, с което се занимаваш, и да имаш цели.