10 мита за България и българите от чужбина

Категории: Блог | Публикувано на 30 август 2012

Всички сме чували как в България висшистите нямат друг избор освен да карат таксита, нали? Или че българите с образование в чужбина са успели само защото мама и тати са имали парички и се връщат само ако се провалят навън?

Ние решихме да разбием някои от най-зловещите митове за България и българите с опит и образование в чужбина. Иска ни се от България да излизат все повече добрите новини, а не само да гледаме лошото. Без да слагаме розови очила с правилното отношение и нашата страна може да се превърне в красив принц или келтски тигър.

Мит 1

Welcome to the Jungle

Без претенции за Paradise City, София не е най-лошото място за живеене. Пловдив, Варна и Бургас също не са. Извън най-големите градове също не цари безкраен мрак. И тук има хора, които мислят нормално, действат адекватно и не се притесняват да си кажат мнението. Има и от онези другите, също както и в Лондон, Виена, Париж или Хамбург.

Хаосът присъства в почти всички измерения на българската действителност, но има плахи стъпки в посока Промяна. Електронно правителство, спиране на пешеходна пътека, учтив обслужващ персонал, забрана за пушене на закрито вече не са термини от научната фантастика, а нещо съвсем реално и истинско. Очакваме да ги последват и нормалните доходи, качественият градски транспорт, по-чистата градска среда. И работим, за да го постигнем.

Мит 2

Няма професионална реализация в БГ

Има, ако си трудолюбив, с реални претенции и осъзнаваш собствените си възможности, както и реалностите на пазара.

Няма, ако искаш да си голям Директор, веднага щом завършиш. Естествено, със служебна кола, лаптоп и всички екстри.

Разминаването между очаквания и реалност често е най-голямата причина за разочарование на завръщащите се. Затова ние ежегодно показваме реалната картина на пазара на труда на форума „Кариера в България: Защо не?“.

Мит 3

Корупцията е навсякъде

Едните дават, а другите взимат. Корупцията е невъзможна без участието и на двете страни. Заобиклалянето на системата е национален спорт в Югоизточна Европа и ние не правим изключение. За да не държим световния рекорд е небходимо да се огледаме преди финала и в конкретния случай да не поддържаме олимпийския принцип, че е важно участието… Следващият път като ви спрат катаджии, think twice.

Мит 4

Няма закони

Законите са налице. Някои ги спазват, други просто не желаят.

В някои отношения България е по-либерална и дава много повече свободи, от една полицейска Америка например, което е хубаво, но може да доведе и до много лоши последствия. Напълно сме убедени, че има нужда от много работа в съдебната система, за да си възвърнат хората вярата в нея. Но също така сме убедени, че от всеки от нас зависи да спазва законите и да не се опитва да мине ‘тънко’. Все повече положителни примери се чуват за хора, които се борят всеки ден да ставаме по-добра държава. Стига да продължават хората да го искат и да се борят, ще го постигнат, както е станало на много други места по света след множество грешки и борби.

Мит 5

Хората са невъзпитани и намусени

По някаква причина българите не харесваме да си признаваме, че сме щастливи и винаги се правим на по-тъжни, неуспели и бедни отколкото сме. Тази намусеност се забелязва все по-малко (за щастие) в младото поколение и ‘гражданите на света’, които са пътували достатъчно, за да осъзнаят че в България не всичко е черно, както и навън не всичко е розово. Това са хората, на които им е писнало всички да мрънкат и винаги да обвиняват държавата, шефа или съседа за това, че те не могат или ги мързи. Тези хора все повече осъзнават, че единствено от тях зависи дали ще успеят или не. А човек веднъж осъзнал това няма време да се муси и да мрънка, защото е твърде зает да става все по-добър и успешен.

Мит 6

Всички с висше работят за 400лв

Минималната работна заплата е 290лв, средната е 758лв към второто тримесечие на 2012 (източник: НСИ). Със сигурност има хора, които са завършили висше и получават 400лв – ако са завършили висше в неподходяща сфера или пък са завършили висше, за което приятел им е казал, че е много ‘готино’, но те всъщност не харесват и не работят по специалността си. Две от най-разпространените сфери – финанси и ИТ предлагат много възможности със стартови заплати от 1000 до 2500лв, както и много възможности за израстване на хората, които се справят добре. Доказва го и форумът Кариера в България: Защо не?, където водещите работодатели България се конкурират за висококвалифицираните специалисти.

Няма как да не споменем историята за лична асистентка от държавна институция, която бе поканена на интервю в позната частна фирма. След като й беше предложена заплата от 750лв нето, тя отказа и заяви, че предпочита да остане в държавната администрация, където по цял ден не прави нищо, но си взима 400лв, докато тук ще трябва да се работи. Така че, ако ти се работи, пари има. Ако те мързи, и 400 са ти много.

Мит 7

Никой не се връща да работи в България, след като е учил в чужбина, освен ако се е провалил

Тук може да шокираме хора със слабо сърце, така че моля да не четат нататък. В избора на място за живот има много параметри и обикновено парите не винаги са основният. Шок! Стандартът на живот е много по-важен за повечето хора и за него има много и разнообразни фактори. Защо би се върнал човек, който може да взима 1000 или 1500 евро заплата в Западна Европа? Да видим – харесва България; държи на приятелите си; иска да е близко до семейството си, а не да ги изостави; иска да развие бизнес тук, защото има много неразвити ниши или пък е патриот, които вярва че може да помогне с това което е научил навън. Не е достатъчно? Да пробваме финансово-социални фактори: не му се плащат 30-40% данък върху заплата, безбожен наем в мизерно гето и всичко това, докато го третират като човек от четвъртия свят заради това че е чужденец? Да не говорим, че има органичена социална среда и почти никаква семейна подкрепа в близост. Няма да споменаваме че ‘камъкът си тежи на мястото’, няма да споменаваме и че според някои в България имаме най-красивите жени 😉 Всеки претегля различните фактори и различните опции, които има, и избира най-доброто за себе си. Някой избират чужбина, други избират България. Важното е да си щастлив с това, което си избрал, независимо кое от двете е. А и в днешно време сега си тук, утре там.

Мит 8

Добра работа се намира само с шуробаджанащина

“Шуробаджанащина” и “връзки” са негативните синоними на онова полезно нещо, което днес наричаме с купешката дума “нетуъркинг” – нещо, което помага навсякъде по света. Поне половината от работните места не само се запълват чрез препоръки или контакти, но и изобщо не биват обявявани в кариерните сайтове. Това със сигурност не е българско творение, колкото и да искаме да сме измислили най-различни неща. Винаги и навсякъде ще има хора, които благодарение на връзките си ще получат по-добри възможности. Това далеч не значи че другите нямат шанс и трябва да седнат в кръчмата, за да мрънкат как няма да успеят защото нямат връзки. Създайте си връзките – ходете на networking събития или специализирани изложения за работа като Кариера в България: Защо не?, запознайте се с експертите в индустрията – протегнете ръка и ще видите, че всъщност за качествените хора винаги се намира кой да им помогне независимо познат или непознат. Не става с мрънкане обаче, а с отстояване на това което искате и непрекъснато доказване, че сте добри в това което правите. А това, че вършите нещо добре и качествено ще отваря много повече врати от това че баба ви познава Бойко Борисов примерно.

Мит 9

В чужбина се заминава само, ако мама и тати имат парички

Беше време, когато трябва да си син на някой от ЦК, за да заминеш навън. Богатите навсякъде по света имат по-лесен достъп до по-добро образование от останалите. Това не означава, че само те имат тези възможности. Има най-различни опции умен човек без финансови възможности да получи добро образование – стипендия от университета, например. Да споменаваме ли, че бакалавърът в Харвард може да ти е безплатен, ако университетът те приеме и ти отпускат стипендия от 40,000 долара на година, която покрива всичките ти разходи за живот. Има варианти за нисколихвен или безлихвен заем от учебните заведения или Европейския съюз. Да не говорим за държавите, където образованието е безплатно или доста евтино и човек може да се издържа, докато работи като студент. Не трябва да забравяме, че образованието е инвестиция в бъдещето ти и от теб зависи колко си готов да отделиш от своето време, пари и усилия.

Мит 10

Образованието в чужбина ти гарантира суперсили и перфектната позиция

Образование в България, чужбина или Луната не гарантира абсолютно нищо на абсолютно никого. Показва само, че някой е прекарал известно време над учебниците и е взел едни изпити. Това много рядко прави когото и да било специалист по нещо. Както хората са казали – ‘практика му е майката’. Наистина има много хора с погрешна представа, че завършиш ли в Харвард примерно автоматично ставаш шефче в България или другаде по света. Да, ама не. Ако завършиш акварелно изкуство в Харвард имаш също толкова голям шанс да останеш безработен, колкото и човек завършил в Горно Нанадолнище, просто защото такава специалност не се търси или пък е ниско платена. Освен ако не успееш сам да си създадеш възможности в тази сфера. Вж. мит 2 и мит 6.

Автори: Пламен Костадинов, Мариела Вачева, Бойко Благоев

Коментари

  1. Стефан Г.

    Ха-ха, статията искрено ме зарадва тази сутрин. Като човек завърнал се от Франция, преди точно 2 години, напълно подкрепям авторите. Много точно са описали житието и битието на хората у нас.

    Всички митове са много забавно пресъздадени. Факт е, че хубава работа се намира трудно, ако нямаш подходящите контакти, но къде не е така? С много труд, упоритост и непреклонност, се постига всичко. Съдейки по личния си опит, човек може да се реализира по-бързо тук, където работната машина все още не е толкова добре изградена, отколкото „на запад“, където излизайки от университета, влиза като малко зъбно колелце в добре смазана система и докато „порасне“ минава много време.

    За да завърша, решението за връщането в България е трудно, но не е „финално“, не е край. Живеем в отворени граници, и човек винаги може да замине обратно, ако тук не му хареса. Вярно е, че много хора ще му кажат, че е луд да го прави, и ще се опитат да го смажат под негативизма си, но ако успее да издържи ще види, че в България не е хубаво само за по 2 седмици лятото, и 1 по Коледа…

    Поздрави,

    Стефан

  2. Кирил

    Чудесно! Най-накрая да видя ясна позиция от Тук-Там по тези въпроси! Много хубав текст!

  3. Павлина

    🙂 Много готина статия – мерси! От точно 4 години сме се върнали със съпруга ми (от САЩ) и се занимаваме със собствен бизнес. В БГ много ни харесва и съм 130% съгласна с точката за качеството на живот по-горе. Харесва ми, че в последно време все по-малко хора ни обявяват за луди (поне на глас?) че сме тук. 🙂

  4. Ilko

    Ili ste bolni ili drogirani ili plateni draska4i, az drugo obqsnenie ne vijdam za statii ot podoben rod… Qsno e, 4e za nqkoi shte ima rabota i v Bg, to i v Kitai i Indiq ima za nqkoi si mnogo inteligenten mnogo nahalen mnogo nqkakuv si, no kogato na 90% ot naselenieto mese4nite mu smetki za voda, tok i telefon nadvishavat zaplatata mu…kogato ne mojesh da karash 10m bez da vleznesh v nqkoq dupka, kogato vijdash kakvo stava sus sporta, sus zdraveopazvaneto s obrazovanieto…. aide pisheste si pisaniqta i si povtarqite, 4e vsi4ko e ok! Za edno neshto ste pravi samo …sami sme si vinovni za vsi4ko …

  5. Жеков

    Така изглеждат нещата през розови очила. В реалност „митовете“ са си истина. Аз съжалявам, че се върнах и ще си ходя много скоро пак. Имам хубава работа с готини хора, но 500 евро на месец са смешни както и да ги погледна, не мога да си позволя нищо освен да си живуркам нормално докато отделям 10 часа на ден за работа. Ако това ви устройва, приятен престой в България! 🙂

    Успех на всички.

  6. boriana

    Поздравявам ви за сайта.Изцяло подкрепям, че
    българите се оплакваме много повече отколкото трябва и тези митове за чужбина…..Чудно защо ли ми напомнят старата песен „Товарният влак за Монреал заминава на 6-ти коловоз…“.Защото питайте приятелите ви в чужбина колко им е ДОД, питайте колко плащат за здравна осигуровка, колко е наемът за малък апартамент в далечно предградея на някои голям град в Европа, питайте ги колко е платеното майчинство-3 мес!+6 мес. с 30% от заплатата и на 9 мес. бебокът тръгва на ясла срещу 600 евро месечно.Защото храната там е точно 2 пъти по-скъпа от БГ, защото там се правят много точна сметка на разходите…., защото като живееш в покрайнините на града много често нямаш почти никакъв удобен транспорт и си задължен да отидеш на работа с колата…. защото… защото…защото и там нещата не са розови колкото ни изглеждат
    Поздравявам ви още веднуж за сайтал Крайно време е да спрем да мрънкаме и да плачем колко сме нещастни и бедни в Бг, а никоий да не вижда положителното.
    1. Никой не отбелязва, че София , а вероятно и другите градове стават все по-чисти и подредени ( E, този с черните очила пак ще мрънка, но нека каже дали Лондон или Париж са по-чисти от София, катогорично не са по-чисти)
    2. От 30 г. съм преподавател-започнах като млад асистент-сега съм професор и имам пълна представа за обучението по медицина което е добро и в никакъв случай не е е по-лошо от това в чужбина. Струдентите по медицина са невероятно умни, амбициозни и интелигентн. Нямам представа за другите университети и не изкам да взимам отношение, но категорично младите хора са чудесни. Е в целия свят има и калпазани, има ги и в Бг, но те не са критерии за всички млади.
    3. Корупцията е навсякъде в света и всички държави се борят с нея
    4. Да все още съдебната система може би не е на ниво, но попитайте един англичанин дали е доволен от тяхната съдебна система…
    5. Всеки се оплаква повече отколкото е реално.Може би това е в народопсихологията ни коята казва“ Не се хвали да не ти завидят“. Но винаги споря с мрънкачите, които плюят всичко в страната без да имат доводи.
    6.Поне в София има много възможности за доработване, така че този мит за 400 лв е глупост. Санитарките в болницата взимат такава заплата. А в края на краищата всеки може да си доработва,ако не му стигат парите, естествено ако иска да работи, а не да мрънка, че няма пари и е много нещастен. Но все още България е една от малкото страни, в която много хора взимат заплата за нищо не вършене в работно време!!!!
    7. Познавам мнаго млади хора, които се върнаха и се реализираха чудесно. Защото в чужбина си дърво без корен
    8. Питайте някои италианец дали може за започне хубава работа без „шуробаджаначество“ . Така, че ние не сме открили топлата вода в тази насока. Но много млади хора в Бг започват добра работа,к огато имат качества и квалификация.
    9.В Бг се нароиха безброй университети, които приемат даже по диплома. Е съгласете се, че с такова измислено висше образование няма да си намериш читава работа. освен ако татко не е биг бос някъде….
    Нека разбием митовете за гадната България и розовата чужбина, защото там от чешмите не тече мед и масло, а Бг не е ужасна страна за живеенел Иман възможност за емиграция в Канада през 90-те години и се върнах тук , като това е едно от решенията ми за които никога не съжелявам.

  7. Емилия Белчева

    Здравейте! Вчера попавнах на статията ви в Уебкафе и изключително много й се зарадвах. От четири години съм в чужбина (Германия и Португалия, скоро заминавам за Англия) и ми се иска до три – четири години да се върна в България. Омръзна ми да споря с всички по точките, които сте изброили, и много се радвам, че не само аз виждам нещата по този начин. Ще се радвам да се запознаем, когато се завърна в родината 🙂 Поздрави

  8. J

    Изброеното не са митове. Под тях има само оправдания, реалността обаче няма нужда от тях.

    Стефан Г. го е казал добре за отворените граници – засега българите „гласуват“ с емиграцията си 10:1 в посока чужбина, изводите са че в България средата е неблагоприятна.

    ПП: президентът вместо да позира – да поработи в посока подобрен бизнес-климат в страната. Трябва да се ликвидира корупцията поне в по-ниските етажи, че ще я има по върховете е ясно…

  9. Наско

    Здравейте,

    след 11 години германия, следване и 5-6 год. стаж като архитект в Мюнхен реших да се прибера.
    От заплата 4.500 евро в Мюнхен се преместих на 1.500 лв + допълнителна работа след работно време.
    И истинита е че сега тук се чуствам много по-добре.

  10. Aries

    Не съм съвсем съгласна. Това до някаква степен се опитва да покаже на хората не колко хубаво е в България, а колко лошо е навън. Навсякъде има трудности, никой не е казал, че като заминеш директно ставаш преуспял и ще те носят на ръце, ама „мизерно гето“ и „никакви социални контакти“? Ако живееш в пещера или под някой мост съм съгласна с подобни твърдения. И какви са тия крайности в сравненията, Харвард и Горно нанадолнище? Малко българи са хукнали да влизат в Харвард, още по- малко пък имат за цел да печелят по 40000 на година. Освен това си имаме прекрасни, звучни и смислени бтлгарски думи, стига с това поамериканчване, не ставаме по- умни като говорим високопарно!

  11. neli

    Тази статия е пълна глупост!!! Съгласна съм, че в чужбина не е рай, но и тук, в България въобще, ама въобще не е място за нормално живеене – подигравка с хората и ниски заплати! В чужбина поне има шанс да успееш и някой да те оцени, след като се трудиш неуморно!

  12. Пипи

    Чисто и просто се надявам децата ми да се изучат и устроят в чужбина, пък нека да развенчавате митовете за противното. Скоро в БГ ще останат само цигани, ако не се промени политиката на управляващите.
    като прочетох коментара за следването на медицина в БГ не се сдържам да питам – защо ви бягат студентите в чужбина, госпожо? Че от випуск 2012 медицина, по 80% си стегнаха багажа към Германия…
    И какво агитирате да оставаме в родината – скоро няма да има и един анестезиолог, който да ни подаде упойка и един неонаталог, който да ни обгрижи бебетата. И ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НИ НАПУСКАТ? Ами опитайте се да живеете като млад специализант с 400лв заплата и за гледате жена и дете…
    И това не е частен случай, стойностните хора са се запътили към терминал2 и развенчаването на митове няма да ги спрат. Защото не е въпрос само на по-високи заплати, а на търсенето на морал и етика, които у нас са непознати думи и търсим значението им в тълковния речник.

  13. доцент Христо Костов/Chris Kostov

    Нещо не се получава разбиването на митовете, защото както са казали римляните, когато фактите говорят и боговете мълчат. Случайно ми попадна тази статия, но като се зачетох реших, че няма как да не отговоря на подобна фрапантна манипулация.
    Но, нека да коментирам т.нар. митове един по един.

    Мит 1
    Повечето българи по света не твърдят, че София или Пловдив или България като цяло са най-лошите места за живеене по света. Ясно е, че в България се живее по-добре отколкото в Таджикистан или Афганистан или хайде, нещо по-близко – Молдова, Косово, Македония. Но, това, което твърдим е, че в редица градове и държави в Западна и Централна Европа, както и в Северна Америка и Австралия се живее доста по-добре отколкото в София и България изобщо. И това го показват фактите. Всички класации за качество на живот по градове слагат София значително по-назад от градове като Виена, Мадрид, Бремен, Мелбърн, Мюнхен или Хонолулу. По държави ситуацията не е по-различна. Така че, въпросът не е дали София е ТОЛКОВА лошо място за живеене, а в това, че има доста градове в Европа и по света, където се живее ДОСТА по-добре отколкото в София. Като последно доказаталство по въпроса е, че сега когато Европейската агенцията за лекарства трябва да се премести от Лондон някъде в ЕС и София е кандидатствала за домакин на агенцията, служителите от цяла Европа са класирали София като последното място, в което биха се преместили. И не само Амстердам, Мюнхен, Барселона и Виена са пред София, а дори и всички останали източноевропейски градове като Загреб и Букурещ. С други думи, този мит май се оказва истина. Ако на вас не ви пречат грозните панелни квартали, тротоарите с дупки, по които трябваше жена ми да се движи на зигзаг с детска количка дори в центъра на София миналата година, когато посетихме града, на мен това ми пречи, примерно.

    Мит 2
    От една страна е така, професионална реализация в България има, но от друга страна зависи в каква сфера искаш да работиш, а и разликата не само в заплащането, но и в условията, които предлагат в България и на Запад от нея са огромни понякога. Защо примерно повечето оперни певци и класически музиканти предпочитат да работят в Милано или Виена?! Какви са условията там и какви в България, какъв интересът към класическата музика там и какъв в България?! Аз примерно съм доцент по история и международни отношения в Мадрид. Елате в IE University Madrid или в който и да е друг мадридски университет и после сравнете аулите, библиотеките, сензорните екрани в нашите мадридски аули с разрухата в българските учебни заведения. Да не говорим за това че годишно тук ми се полагат 2000 евро финансиране за участие в конференции! Тази година примерно бях на международни конференции в Париж, Бремен и Австралия, а следващата година започвам с конференция в Киото, Япония през януари, с платени самолетни билети и хотел от университета. Може ли някой да ми посочи поне един държавен или частен университет в България, който има подобни условия на труд и предлага подобна академична подкрепа на кадрите си? Единственият що годе нормален университет е може би Американският в Благоевград, но аз примерно предпочитам да живея в столица, по редица причини.

    Мит 3
    Корупцията е наистина навсякъде, но в България идва малко множко, особено в сфери като здравеопазването. Ти можеш да не дадеш пари, а докторът може да забрави някой скалпел примерно. Може и акушерката да ти пребие новороденото бебе. Може и да не платиш разбира се на определени служители и съответно няма да получиш нито услугата, която искаш, нито европейски субсидии примерно. Затова и хората си плащат в повечето случаи.

    Мит 4
    Законите са налице, дотук съм съгласен! Но, проблемът е не само, че в много случаи не се спазват, а че и полицията не си гледа работата! Баща ми беше заплашван с побой и дори смърт от нагъл гангстер и то не през 90-е години, а миналата година, само защото въпросният гамен е решил да използва паркомястото на баща ми пред собствената му къща и полицията във Варна не направи нищо по въпроса. Подобни примери безброй! Да не говорим за нарушаването на закона от депутати, заплахи към журналисти и т.н. В България все още важи железният принцип „Ти знаеш ли кой съм аз?“

    Мит 5
    Е, къде има тук мит?! И въпросът не е само до мрънкане и оплакване, а до това, че в България хората доста често са шокиращо груби. Дори имаше случай на професорка, която псува студенти по време на изпит във Великотърновския университет! Ето линк към случая
    https://www.youtube.com/watch?v=vplxRXZHup8
    Това няма как да се случи при нормално общуване. В Мадрид за да не изпуснем влака двама полицаи ни заведоха до перона за Валенсия един път с жена ми, а многократно полицаи в различни страни са ни упътвали. В България много често полицаите са просто груби и отговарят в стил – а, аз откъде да знам ве? Да не говорим за истериите на кондуктори в градския транспорт, караници между пътници и изобщо отношението към клиента. Това не е мит, а факт, който може да се докаже емпирично, когато искате.

    Мит 6
    Пак съм частично съгласен, защото действително не всички висшисти работят за 400 лв., но и определено доста висшисти работят на подобни ниски заплати и въпросът не е само до мързел, а какво работиш и къде. Първо, в София заплатите са по-високи, но не всички могат да живеят в София, нали? И второ не всички са програмисти и мениджъри в мултинационални корпорации. Ясно е, че един учител, който взема 600 лв. или един колега като мен, доцент в университет може да си вдигне доходите от 800-900 лв. с частни уроци, консултантска дейност, каране на такси и т.н. Но, защо трябва да се налага това? Именно затова от толкова странични дейност на много колеги от БАН не им остава време за реална научна дейност и публикации. А, нали затова е нает един научен работник, да се занимава с научна дейност, а не да кара такси или да отглежда домати?! Разбира се, парите не са всичко, но един висшист на достойна позиция като учител, доктор, професор, инженер, трябва да получава и достойни възнаграждение, защото в противен случай с основание ще започне да мисли за емиграция. Но, ще кажете вие, не всичко е пари, приятелю и ще сте прави, но определено качеството на живот вкл. и адекватно възнаграждение. Наскоро пак американски психолози доказаха, че тези с годишни заплати от 300 000 долара не са кой знае колко по-щастливи от тези с 50 000 долара годишни доходи, но определено тези с 50 000 долара се оказали доста по-щастливи от тези с доходи от сорта на 10 000 долара живеещи в разни гета.

    Мит 7
    Ето тук вече съм съгласен с авторите. В крайна сметка, всичко е индивидуално. Има хора, които не искат и да чуят за България и дори се отказват от българско гражданство, а има и такива, които дори и след 20 години в САЩ или Германия и с успешен бизнес или кариера, просто не могат да преодолеят носталгията и се връщат в България. Съгласен съм, че не може да им се лепват етикети от сорта на неуспели, лузъри и тем подобни.

    Мит 8
    В частния бизнес е по-лесно действително, но ако искате работа в обществената сфера, шуробажданащината си я бива. Колко шокиращи случаи имаше вече разкрити с шуробаджанащина, плагиатство и раздавани титли и позиции по разни университети из страната, колко случаи като последния в Хасково, където се оказа, че всеки е кум, сват или на булката брат?!

    Мит 9
    Абсолютно съгласен отново! Аз самият заминах да уча в Канада с пълна стипендия и дори докторатът ми беше напълно покрит от Отавския университет, без нито един цент да съм дал. Моите родители нямаха финансоват възможност да ме издържат повече от 1 месец в чужбина. А, сега е дори по-лесно благодарение на възможностите, които дава ЕС!

    Мит 10
    Пак преувеличения. Не знам какво авторите разбират под суперсили и перфектна позиция, но е факт, че образованието от Харвард или моята алма матер Отавския университет се цени доста повече по света от образованието в Свищов или дори от прехваления в БЪлгария Софийскски университет. И е факт, че една от причините да ме наемат като преподавател в Испания, а преди това да бъда и гостуващ лектор в Австрия е точно канадското ми висше образование. Друг е въпросът, че в България, точно хора с образование от Харвард или Оксфорд злобно са били отхвърляни на интервюта, да не би случайно да си помислят, че са нещо повече от декана-стар комплексар и комунист завършил в Одеса и да не би случайно да му вземат хляба.

    С други думи, драги ми автори-пропагандисти, нещата са много по-сложни отколкото ги представяте и именно затова много повече българи продължават да напускат страната от постоянно връщащите се. И въпросът не е само до пари, а и до мног одруги фактори, които допринасят за качествен и спокоен живот.

    С поздрави от един гражданин на България и Канада, постоянно живеещ в Испания, който посещава България само с цел кратко посещение на малкото останали роднини и приятели, които все още не са напуснали България

  14. Рени

    Добре е че има и статии, които не се стремят да изкарат нещата само черни и бели, коментарите от друга страна ми се струват много едностранчиви, колкото хора- толкова и различни преживявания, толкова и различен опит. Докато живеех в България имах всичко, което душата ми искаше, но все слушах, че това било нищо и исках да видя и повече. И видях. Но нямаше нищо общо с мечтите ми.
    Бях обиждана, унижавана, мачкана.
    Някой горе беше дал за пример полицаи в чужбина, които помагали от все сърце, моят опит със служителите в Германия например е че първото нещо, което ни питаха е какво работим и къде работим за да преценят дали си струва да си дават зор. В същото време, когато в Бг цигани ми откраднаха раницата, бг полицаите обикаляха с мен няколко часа в района където се събираха циганите и търсехме заедно, накрая ме заведоха до вкъщи понеже нямах пари дори за билет. Та колкото хора по земята, толкова различен опит и мнения.
    Няма гаранция, че ако за едни България е мащеха, а чужбина – рай- няма гаранция че за повечето ще е така. При мен е точно обратното. Но всеки има право на свой опит и свое мнение.

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com