Атанас Събев от Харвард: Искам да докажа, че българите могат да следват мечтите си

Категории: Отразяване в медии | Публикувано на 5 април 2017

Материалът е публикуван в uspelite.bg и препубликуван от Тук-Там. Автор – Ивелина Червенакова

 

Практикуващ юрист и алумни на Алма Матер. По настоящем отново студент в магистърската (L.L.M.) програма по Право на Университета в Харвард. Интересува са от това как се правят публични политики чрез данъчната система и какви са предизвикателствата пред публичната регулация във финансовия сектор. Във времето между класовете проучва историята на препокриващите се претенции за суверенни права в Южнокитайско море.

В редките свободни моменти се опитва да спортува –  любимото му спортно занимание са ежеседмичните футболни мачове с местния аматьорски отбор. Седмиците, в които не играе футбол, запълва със скуош и плуване, като така и не успява да се включи в тренировките по американски футбол и фехтовка. Запален киноман. Вярва, че въвеждането на Technicolor и цветните филми са отнели част от магията на киното. Не спира да се удивлява на филмите на Куросава, Тарковски и Кубрик.

Атанас Събев днес е в Хардвард с помощта на стипендия, отпусната от фонда за стипендии на приятелите ни от Тук-Там. Фондът функционира на дарителски принцип и целта му е ежегодно да събира средства за обучението на български студенти в престижни университети зад граница. Най-важното условие за студентите, които спечелят стипендията, е да се върнат и да се реализират у нас. Кампанията тази година вече тече и все по-близко до целта си – $30 000 за 3 стипендии и менторска програма за стипендиантите. Само за 3 седмици сговорна дружина от дарители събра над 20 000 лева. 

 

Получи стипендия от фонда на Тук-Там “Иди, учи и се върни” за магистратурата си по право в Харвард. Какви бяха мотивите ти, за да кандидатстваш?

За мен е голяма чест и удоволствие да попадна сред първите стипендианти на фонда “Иди, учи и се върни”. Когато разбрах за инициативата на Тук-Там, вече бях приет в магистърската програма на Харвард и бях решил да се върна в България след завършването си.

Сега съм особено щастлив от избора си. Стипендията на фонда “Иди, учи и се върни” е почти без прецедент в България. Тя функционира изцяло на peer-to-peer принцип, тоест организирана и финансирана е от млади и успели българи, които са следвали в чужбина и са избрали да се върнат, в помощ на други българи. Според мен фактът, че подобна програма съществува у нас сам по себе си е забележително постижение и съм особено щастлив от това, че и аз имам нещо общо с пилотната година на програмата.

Всеки ли може да кандидатства за фонда за стипендии? Какви бяха изискванията и какво научи от процеса на кандидатстване?

Всеки български гражданин, който е приет в магистърска програма на чужд университет може да кандидатства. Програмата не поставя ограничения относно специалността, държавата или университетa, в която ще следва кандидатът. Когато се запознах с останалите допуснати до финалния кръг на подбор, бях силно впечатлен от високото ниво на всички кандидати, разнообразния им профил от филологии през програмиране до бизнес и финанси.

Разбира се, всеки от кандидатите трябва да е получил бакалавърската си диплома сравнително скоро преди приема си в магистърската програма, както и да владее на сравнително добро ниво езика, на който ще следва.

Самият процес на кандидатстване преминава през няколко етапа. Всеки кандидат трябва да мотивира накратко избора си на магистратура и да се представи в кратко видео. Във финален трети етап всички одобрени кандидати бяха поканени на лично интервю с екипа на Тук-Там. Като цяло процесът по кандидатстване преминава без тежки формалности.

Всички от екипа на Тук-Там са следвали в чужбина и разбират много добре през какво преминават кандидатите. Комуникацията с екипа на Тук-Там през цялото време беше бърза, открита и неформална. Всичко това наистина създава усещане за принадлежност към общност от млади образовани в чужбина хора, които са преминали по сходен път и споделят общ светоглед.

Програмата “Иди, учи и се върни” е дарителски фонд. Един ден би ли направил същото за някой друг и важно ли е да има повече такива програми?

Да, искрено си пожелавам един ден да съм в позиция да помогна на някой друг, който е избрал да вложи времето и усилията си в по-добро образование.

Изключително важно е да има повече програми, които подкрепят младите българи, които желаят да продължат следването си в чужбина, но и да приложат наученото в България. След 10 месеца тук мога с увереност да твърдя, че българските студенти в Харвард не отстъпват по нищо в потенциала и уменията си на останалите студенти. Но за сметка на това не срещат особена подкрепа по пътя си и трябва да разчитат на собствената си инициативност. Който е обмислял да следва в университет в САЩ знае, че разходите свързани с подобна програма са почти съпоставими с цената на ново жилище в България, а възможностите за финансиране – силно ограничени.

Затова до последните седмици преди заминаването ми за САЩ усилията ми бяха насочени основно в планиране на разходи и проучване на допълнителни източници на финансиране. Подкрепата на фонда бе не само своевременна, но отне огромна част от напрежението свързано със заминаването ми и ми позволи да се фокусирам върху следването си.

Кое е най-голямото предизвикателство по време на обучението ти в Харвард?

Най-голямото предизвикателство тук е да смогнеш с темпото на програмата, но и същевременно да намираш време за собствените си по-дългосрочни цели. Едва малка част от магистърската ми програма е свързана с подготовка за самите класовете. Обучението в Харвард включва също така огромни възможности за всички студенти да се посещават извънкласни събития, да се организират в различни групи по интереси, да работят по реални практични проекти с практикуващи адвокати, да пътуват и публикуват. В същото време е впечатляващо, как всички студенти съумяват да развият задълбочени познания в областите, които ги вълнуват. Затова представлява огромно предизвикателство да смогнеш с натоварения календар на университета и същевременно да останеш на ниво в дискусиите с останалите студенти.

Защо реши да надградиш образованието си от България с това от чужбина?

Винаги съм искал да допълня дипломата си от Софийския университет с програма от, по възможност, престижен чужд университет. За мен фактът, че имам възможност да следвам в най-добрия правен университет в света винаги е бил постижение и цел сам по себе си. Никога не съм разглеждал следването си тук като баланс между цена и ползи.

Когато реших да кандидатствам за магистратурата, вече имах професионален опит от близо 4 години в България. В общи линии това беше последната година, в която можех да кандидатствам, тъй като много от стипендиите поставят изисквания за възраст или дата на завършена бакалавърска степен. Същевременно, в личен план беше огромно предизвикателство да се откъсна от работата си и да се върна обратно към студентската банка. В крайна смекта усещането, че това е последната ми възможност да кандидатствам надделя и изигра решаваща роля за това мое решение.

Кои са добрите примери, които си “открадна” и ще приложиш в нашата страна?

Добрите примери  и научените уроци от последните няколко месеца са много. Връщам се пълен с идеи за това, как юридическата професия трябва да изглежда и как е възможно да се отдадеш напълно на работата си, но и да запазиш някакъв баланс в личния си живот.

Коя е мечтата, която искаш да реализираш тук?

Надявам се да успея да докажа на първо място пред себе си, а след това и на всички останали, че е възможно от България да се изгради кариера, която е глобална по обхвата си и по нивото на работа. Наистина вярвам, че българите, които следват в чужбина не трябва да избират между това да се върнат в България и да преследват целите и мечтите си. Според мен, когато решението да се върна в България означава промяна в траекторията, но не обезателно промяна в целите ми. Просто пътят и стъпките, които трябва да се направят се различават.

Коментари

Tuk-Tam Copyright 2018. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com