Александър Дунчев: Опазването на горите трябва да стане национален приоритет

Категории: Успешни кариери, | Публикувано на 20 November 2017

Препубликуваме интервюто на Александър Дунчев за svobodni.bg

Александър Дунчев е роден в София, на 37 години. Женен е за Ани, с която имат две момичета – Калина и Биляна. Учил е авиационна техника в Техническия университет в Делфт, Холандия.  По-късно завършва специалността Горско стопанство в Лесотехническия университет. От 2007 г. се занимава с природозащитни дейности, първоначално като служител в Дирекцията на Природен парк „Витоша“, а от 2012 г. като експерт по горите в международната организация WWF. Основният му принос е свързан с повишаване на гражданския контрол в защитените територии и горите, както и с подобряването на горското и природозащитното законодателство. Неговият LinkedIn профил е ТУК.

Да започнем може би от зад напред, но онзи ден ми каза, че си решил да не се занимаваш повече с природозащита. При положение, че ти си един от иконите в тази сфера – какво стана? Защо това решение?

Наскоро във WWF направихме един анализ, който показа, че за да живеем в по-здравословна и запазена природна среда трябва да сменим изцяло подхода.

Самоцелното опазване на природата бе досегашната мисия на много от нас, но за да се гарантират по-устойчиви резултати е необходимо природозащитата да стане начин на мислене на цялото българско общество.

А това изисква съществени промени в образованието и икономическите модели на развитие на държавата ни, където считам, че трябва да насочим усилията си.

Само “for the record” както се казва на английски, през твоите последни 10 години във WWF,отчитате огромни победи за българската природа и ти си един от водещите в тези битки. Можеш ли да дадеш едно кратко резюме на постиженията през този период, без да бъдеш скромен, както обикновено? Ти получи и награда преди няколко месеца за твоя принос за опазване на природата…

Вече близо 10 години участвам активно в природозащитни кампании на Коалицията „За да остане природа в България“, които допринесоха за запазването (поне временно) на най-ценните кътчета от българската природа, каквито са защитените територии на Витоша, Рила, Пирин, Странджа, Камчийски пясъци и други. Наскоро с адвокат Свилен Овчаров от „Зелените адвокати“ спечелихме и две дела в комитета за прилагане на Орхуската конвенция, с които държавата бе „осъдена“ да гарантира законовите права на гражданите за защита на природа от неправомерно застрояване и унищожаване. През 2009-2014 г. участвах в кампанията за прекратяване на една от най-големите кражби на публични ресурси в историята ни – заменките на гори, извършвани години наред по принципа „кон за кокошка“. След 2012 г. с международната природозащитна организация WWF допринесох за подобряване на горското законодателство по отношение защитата на вековните гори и биоразнообразието, както и за повишаване на прозрачността и възможностите за граждански контрол в горите, включително чрез иновационната ни онлайн-платформа за горите.

За всички тези усилия, през 2016 г. имах честта да получа наградата на Българска фондация биоразнообразие за „Активист на годината“.

Има много хора, които мислят, че вие – природозащитници сте грантаджии, тоест правите всичко за пари… Аз знам, че не е така. Просто всяка организация има разходи, които трябва да бъдат покрити, както е при всяко търговско дружество, или семейство, ако щеш. Ти си живял в Холандия, говориш Холандски почти по-добре от мен. Имал си страхотни възможности за работа на Запад със заплата над 8000 лева на месец. Какво те накара да се върнеш тук и да се бориш за българската природа?

Вероятно всичко започна с любовта ми към планините, която възникна когато бях ученик в Националната природо-математическа гимназия. Тогава често карах ски на Витоша, а през лятото с чичо ми покорявахме върховете на Пирин и Рила. По-късно, през студентските ми години в Холандия (1997-2002) планините ме теглеха непрекъснато назад към България, докато не срещнах съпругата си Ани и не се върнах за постоянно. За да съм близо до природата се отказах от високите технологии и се записах в Лесотехническия университет.

Докато изучавах горите и дивите животни разбрах, обаче, че без защита уникалната ни природа и вековните гори в планините скоро ще изчезнат. За това след дипломирането си се хвърлих устремно в защита на българската природа.

Какво видя в хората, които се занимават с опазването на горите? Не знам за младите, които разбраха, че в горите има много пари, но за старото поколение горски служители и лесовъди, съм сигурен, че по-голямата част от тях имат отношение към природата. Как тези хора позволяват горския сектор в България да бъде превърнат в такъв бардак, така че всеки който плаща, да може да вземе каквото си поиска?

Бързите печалби от дърводобива и възможностите за мащабни кражби от публичните гори, които имат дял от близо 90%, са двете основни причини горският сектор да привлича интереса на политиците и далавераджиите.

Горите често са използвани и за печелене на избори чрез схемата „дърва срещу вот“. Ето защо, политиците правят всичко възможно управлението на горите да е в ръцете на доверени лица, които да прикриват далаверите и да уволняват всеки лесовъд, дръзнал да защити гората от дървената мафия.

В стопанства, където професионализмът на лесовъдите все пак успява да надделее върху политическите интереси, гората се стопанисва значително по-природосъобразно и в полза на цялото общество.

А тези, “добрите” в сектора, на какво се надяват? Какво им трябва да сложат ред в цялата система?

Явно „добрите“ в горския сектор не са достатъчно, за да сложат ред в цялата система. Но въпреки това, много от тях правят всичко възможно, често с риск за работата и живота си, за да защитят гората. За това, една от основните ни цели през последните години бе да привлечем за съюзници на „добрите“ хора извън горската система – това е обществото.

Чак когато обществото застане зад „добрите“, те ще имат възможност да сложат ред в горската система. 

 

Всички знаем, че има големи проблеми с нашите гори. Прекалено много се сече, няма контрол, всичко е за пари. Но какво реално е състоянието на българската гора?

На хартия площта, запасът и средната възраст на българската гора се увеличават плавно през последните десетилетия.

Но поради незаконните сечи и трудностите с прилагането на природозащитните мерки състоянието на българските гори се влошава от екологична и лесовъдска гледна точка – намалява площта на вековните гори, оголват се вододайни зони, съсипват се горските пътища, акцентира се повече върху добива на дърва за огрев отколкото върху производството на скъпа качествена дървесина и отглеждането на високостеблени гори.  

Да не би да сме закъснели? Лесовъдството не е проста работа. Изисква много знание и опит. Не е така, че всичките добри мъдри и добросъвестни лесовъди вече ги няма. Има ли кой да обучава едно ново поколение горски със сърце за гората?

За щастие все още има много добри специалисти, както в сферата на образованието, така и в горските стопанства.

Нужно е единствено държавната политика за горите да измести обратно акцента от „дърварството“ към „лесовъдството“, т.е. към възприемането на гората като ключов национален природен ресурс, а не като дърва за изборен вот и бързи печалби.

Заедно с теб много сме мислили за съдбата на българската гора. Ти как смяташ, че бихме могли да използваме гората като ресурс, и да я запазим за поколения напред?

Необходимо е да развием такива знания, че с максимална прецизност да оценяваме при какви нива и способи на ползване на дървесните ресурси се гарантират оптимални нива на изпълнение на всички други функции на горите – екологични, социални и рекреационни. Особено предвид климатичните промени, възстановяването на естествения характер на горите и опазването на тяхното биологично и генетично разнообразие са от ключово значение за адаптацията им към новите условия.

Ако приемем, че гората е ресурс, тоест дървесина за производство на някакъв продукт, тези фирми, които работят в дърводобива, планират ли да направят инвестиции в по-високо технологични производствени предприятия, за да реализират по-голяма добавена стойност? Защото ако един бизнесмен се стреми на двойна печалба, единият начин е да сече два пъти повече, другият начин е да намери начин да продава всеки кубик на двойна цена, например като паркет или детски играчки…или те не мислят за това?

За да има инвестиции в дървопреработвателни предприятия, които да носят по-висока добавена стойност в горския сектор, се изискват гарантиране в дългосрочен план на дървесни ресурси с необходимото качество и елиминиране на корупционните схеми, които изкривяват пазара на дървесината.

Ако те разбирам правилно, такова дългосрочно планиране в момента е невъзможно. Би ли могла държавата да направи нещо по въпроса?

На първо място, държавата трябва да представи оценка в дългосрочен план на потенциалните количествени и качествени характеристики на дървесните ресурси в България, а на второ място, да изготви план как да запази и подобри тези характеристики – спиране на незаконните сечи, превръщане на нискостеблените гори във високостеблени, отглеждане на т.нар. „целеви дървета“ и т.н.

Имаше една важна кампания, целяща да бъдат опазени райони с “вековни гори”, със забрана за човешка дейност. Малки резервати, от които животът отново може да потръгне ако горите наоколо бъдат изсечени, като ковчези на „Ной“ разпръснати из цялата страна. Какво стана с този проект? Успешен ли е?

В края на 2016 г. природозащитната кампания за защита на вековните гори в България бе подкрепена с безпрецедентно решение на Министерството на земеделието, храните и горите, с което под строга защита бяха поставени над 1 000 000 дка стари гори в екологичната мрежа Натура 2000. С този акт България застана на челно място в европейската инициатива за защита на последните вековни гори, което е една от предпоставките за спиране загубата на биологичното разнообразие в Европа до 2020 г.

Миналата година се опитахме да мислим заедно по нов закон за горите. Писахме, писахме, но стигнахме да извода, че такъв закон няма да бъде приет заради огромни апетити от страна на „горската мафия“, която работи разбира се с пълната подкрепа на сегашните политици… Но ако някой ден станеш министър на горите, какво би предприел? Сигурно мерките са много, но можеш ли да назовеш няколко ясни и конкретни примера?

На първо място, бих потърсил обществен консенсус за изцяло нова визия за българските гори, която да възприеме опазването на горите като национален приоритет и ключова предпоставка за благоденствието и икономическия просперитет на българите.

Това изисква нова държавна политика по отношение повишаване икономическите ползи от горите, както и замяната на горскостопанските планове с планове за управление, в които има равнопоставеност на стопанските, икономическите, социалните, природозащитните и рекреационните функции на горите.

Втората стъпка е създаването на пълна прозрачност и възможност за директно обществено участие и контрол при работата на всички горски институции, като например създаването на публични надзорни съвети, както и пълна публичност на деловодството, договорите и административните и стопански дейности на тези институции.

Третата стъпка е промяна в изграждането на управленския капацитет на горските институции, така че да се гарантира избор на лидери и експерти, които имат (1) ясна визия и план как да постигнат поставените пред институцията цели, (2) доказана експертиза, почтеност и независимост, както и (3) обществено и институционално доверие и признание. В конкурсния избор на ръководителите трябва да имат право на участие както всички служители, така и обществото, което е основния възложител и собственик на публичните институции и публичните горски ресурси.

Повече по темата, можете да намерите в следните медийни изяви на Александър Дунчев:

За закона за горите (2012 г.); За вековните гори ; За вековните гори 2; За заменките на гори; За сделките с публични имоти ; За незаконния дърводобив ; За горите на Витоша ; За горите на Витоша 2 ; За горите в Родопите ; За горите в Стара планина ; За Национален парк Пирин: За Национален парк Пирин 2 ; За устройството на територията ;  За устройството на територията 2

Leave a Reply

Tuk-Tam Copyright 2016. Designed with love by Despark. Developed by Hlebarov.com