„Защо се върна?”
Цел: Да представи различни мотиви за връщане в България
Описание: Този проект цели да покаже защо се връщат българи от чужбина. Много често ни задават този въпрос и решихме да съберем повече мнения. Надяваме се това да бъде полезно и за българите "там", които се колебаят дали да се върнат в България. Не на последно място, този проект цели да събере позитивните мисли и вълнения най-вече на вас, привържениците на Тук-Там.
Прогрес: Все още сме в процес на разработване на този проект и на събиране на лични впечаления.
За повече информация: на този уебсайт
Как можеш да се включиш: Прати твоето име и причини да се върнеш на hey@tuk-tam.bg и ние ще ги публикуваме тук.
По темата в пресата
БНТ - "Аз се върнах"
Deutsche Welle - "Защо останах в Германия - защо се върнах в България?"
Deutsche Welle - "Близки срещи с далечни българи"
Министерство на труда и социалната политика - "България - Добро място за работа"
Лични впечатления
"В България се върнах в началото на 2008, след 5 години щастлив студенстки живот в Лондон, който често характеризирам като градската любов на живота си. Знам, ще ме попиташ: тогава защо се върна в България? Истината е, че навсякъде мога да се чувствам добре, но тук имам чудесната възможност да се посветя на работата, която обичам, да съм съпричастна и отговорна за компанията, в която работя, да пътувам, постоянно да работя с различни хора и да подхранвам пристрастеността си към чувството за свобода" Ваня Иванова
"В края на 2007 се върнах в България и повярвах в българската мечта. В джоба си обикновено нося 2 шепи свежо настроение и нещо, което ми е направило впечатление тия дни. А в България, поне за мен, това изобщо не е трудно." Дени Симеонова
"Върнах се в България веднага след като се дипломирах - тук ми харесва, всеки ден е различен, а личното ми убеждение е, че настоящото положение позволява на младите хора като нас наистина да променят нещо в начина, по който се случват нещата" Диана Димитрова
"Винаги съм знаела че ще се върна един ден в България и го направих преди две години, защото тук е единственото място на света, което мога да нарека „в къщи". Замислих се наскоро какво бих направила ако можех да върна студентските си години назад. Ами, бих направила същия избор за живота си, но бих яла повече шоколад, бих гледала повече изгреви и бих се усмихнала на повече непознати. За мое щастие все още мога да направя всичко това. Сега обаче знам, че искам да го направя в България." Нори Сърбова
"Върнах се в България, защото вярвам, че България предоставя невероятни възможности за развитие, защото ми липсваше България и защото искам да променя нещо, макар и малко." Мариела Вачева
"Макар да научих много от годините прекарани извън родните ширини, те само ме накараха да осъзная колко много всъщност ми липсват приятелите, семейството и нашата китна родина. И ето ме тук сега, опитвайки се по мой си начин да покажа на българите в чужбина, че България има какво да ни предложи, стига да си отворим очите" Ицо Бояджиев
"От както се помня все правя по нещичко свързано с изкуството, макар и не с професионално качество, но важното е да го правиш от сърце. Сега разбирам, че това светоусещане ме е водило през годините в Америка и ме върна в България... Върнах се, защото усещам как тук сърцето ми бие най-истински." Надежда Савова
"Вече 2 години в БГ. :) Завърших Социология и Управление в Германия и... се върнах! Голям пътешественик съм и мечтая да няма място на този свят, което да не съм видяла. Въпреки това има само едно място, където се чувствам истински у дома! И това е България - най-голямата авантюра. Тук всяка трудност е предизвикателство и причината, поради която ще остана." Симона Харизанова
"Живях 7 години в Канада (1995-2001), започнах от нулата, със $100 в джоба. 7 години с много труд и непреклонност си проправях пътя нагоре. Накрая вече работех във фирма за игрален софтуер, с $50.000 годишна заплата и всички привилегии, имах кола, живеех в луксозен квартал за средната класа, имах свободата да се храня всеки ден в изискан ресторант, да пътувам където пожелая и да купя всичко, което си поискам - мечтата на средностатистическия българин.
И... се върнах. Разбрах, че американската мечта е само за тези, които са я създали. Не исках да живея като чужд живот задоволен консуматор. Разбрах, че човек израства именно в трудностите, вярата му се калява само тогава, когато изглежда, че няма изход. Стягаше ме като обръч цялата полицейщина в Канада, фактът, че всичката земя е частна и табелите "PRIVATE PROPERTY. TRESPASSING FORBIDDEN" недвусмислено говорят, че не си добре дошъл всред красивата природа. За всяка погрешна крачка в страни от правилата на държавата веднага следва наказание под формата на глоби. Дори в парка ще те глобят, ако си там извън работното му време. А и да си там трябва да вървиш само по указаните пътеки, да отсядаш само на указаните места... Налагало ми се е да карам по 300 км. извън града, за да се почувствам свободен ничия територия. Не, това не е за мен...
Днес живея далеч от шумния град, много по-просто и скромно. Но детето ми тича на воля под слънцето, моят дух се радва на свободата, че мога да се разхождам където си искам. Сега отглеждам храната си в градината, правя си вино, поправям колата и въобще се уча да си правя всичко сам. Така се радвам на разнообразие, всеки ден правя това, което ми е по сърце и нямам шеф над главата. Несравним с нищо е този свободен живот, и благата, които излизат изпод ръцете ми! И детето ми също расте свободно. Другото са подробности..." Людмил Егов
